Стара Планина /Врачански Балкан/. с.Оплетня-вр.Бегличка Могила-с.Миланово-с.Г.Лакатник

8 часа от Оплетня до Лакатник

рано сутринта се качих на влак София – Мездра и след 1.40 бях в село Оплетня, а по точно на Гара до село Оплетня. гарата се намира от източната страна на река Искър и от там се вижда един мост след който има още 5-10 минути до самото село. в началото на Оплетня има и карта на Врачанския Балкан, и 2 чешми и маркировка (има две пътеки) за хижа Пършевица.  обикновено ходя сам, но този път срещнах  един „колега“ от форум и  минахме този маршрут заедно 😉
след 20-30 минути вече има гледки към Кобилини Стени на Врачанския Балкан:

на няколко места изгубихме пътеката и разгледахме няколко интересни къщички \махали\ и пак се завърнахме на пътеката (на някои места пътеки продължават, а маркировката отива някъде другаде, така че по добре да се следи маркировката, не само пътеките).

от Оплетня до вр.Бегличка Могила имаше много красиви гледки, виждаше се и билото на Стара Планина, и Мала Планина, и Ржана и други, но небето беше лошо за снимките, така че най интересните фотографии успях да направя само на билото и от връх Бегличка Могила.
от пътеката имаше добра гледка към село Очиндол (от там също има пътека /черен път/ за Пършевица):

след 3 часа ходене небето стана по интересно и вече започнах да снимам повече:
Кобилини Стени и скалите на Врачанския Балкан:

и връх Бегличка Могила (1481.7 М)

и в черно бяло:

панорамна гледка от връх Бегличка Могила към върх Пършевица и един връх без име (натиснете за голям размер):

+ още една панорама

между тези върхове има няколко мини езера които бяха заледени:

връх „без име“ се оказа доста по добър за снимките от връх Пършевица:

на вр.Пършевица имаше нещо повече освен един кол на зимна маркировка:

след връх Пършевица имаше още много интересни гледки към Кобилини Стени и билото на Врачанския Балкан, но снимките не са много добри и не ги качвам. задължително ще трябва да мина по този маршрут през пролет-лято 09.
до Миланово има черен път който никак не е интересен, дори скучен и добре че срещнахме едни селски жители (на възраст 10-13 години) които ни взеха с кола (москвич) до Миланово. е,  не чак до самото село, но  спестихме 2-3 км ходене по черен път.

в Миланово срещнахме кози които много обичам да снимам:

но трябваше да бързаме за да успеем да хванем влак за София. побързахме към Гара Лакатник и в 18:30 вече бяхе във влака.
като цяло това беше един доста интересен маршрут и ще трябва да го мина още веднъж 😉

всички снимки на стара планина, и врачанския балкан в photo.raskoll.com

тези снимки с карта в panoramio