8 часа от Оплетня до Лакатник
рано сутринта се качих на влак София – Мездра и след 1.40 бях в село Оплетня, а по точно на Гара до село Оплетня. гарата се намира от източната страна на река Искър и от там се вижда един мост след който има още 5-10 минути до самото село. в началото на Оплетня има и карта на Врачанския Балкан, и 2 чешми и маркировка (има две пътеки) за хижа Пършевица. обикновено ходя сам, но този път срещнах един „колега“ от форум и минахме този маршрут заедно 😉
след 20-30 минути вече има гледки към Кобилини Стени на Врачанския Балкан:
на няколко места изгубихме пътеката и разгледахме няколко интересни къщички \махали\ и пак се завърнахме на пътеката (на някои места пътеки продължават, а маркировката отива някъде другаде, така че по добре да се следи маркировката, не само пътеките).
от Оплетня до вр.Бегличка Могила имаше много красиви гледки, виждаше се и билото на Стара Планина, и Мала Планина, и Ржана и други, но небето беше лошо за снимките, така че най интересните фотографии успях да направя само на билото и от връх Бегличка Могила.
от пътеката имаше добра гледка към село Очиндол (от там също има пътека /черен път/ за Пършевица):
след 3 часа ходене небето стана по интересно и вече започнах да снимам повече:
Кобилини Стени и скалите на Врачанския Балкан:
и връх Бегличка Могила (1481.7 М)
и в черно бяло:
панорамна гледка от връх Бегличка Могила към върх Пършевица и един връх без име (натиснете за голям размер):
между тези върхове има няколко мини езера които бяха заледени:
връх „без име“ се оказа доста по добър за снимките от връх Пършевица:
на вр.Пършевица имаше нещо повече освен един кол на зимна маркировка:
след връх Пършевица имаше още много интересни гледки към Кобилини Стени и билото на Врачанския Балкан, но снимките не са много добри и не ги качвам. задължително ще трябва да мина по този маршрут през пролет-лято 09.
до Миланово има черен път който никак не е интересен, дори скучен и добре че срещнахме едни селски жители (на възраст 10-13 години) които ни взеха с кола (москвич) до Миланово. е, не чак до самото село, но спестихме 2-3 км ходене по черен път.
в Миланово срещнахме кози които много обичам да снимам:
но трябваше да бързаме за да успеем да хванем влак за София. побързахме към Гара Лакатник и в 18:30 вече бяхе във влака.
като цяло това беше един доста интересен маршрут и ще трябва да го мина още веднъж 😉
5 Comments
маршрутът,който сте избрали за разходка,наистина е много интересен и е отличен избор.селото на моята майка е очин дол и през ваканциите прекарвам доста време там.един ден поех същият маршрут но с кола.бях очарована от природатана това райско място.щастлива съм че бях там и искам да се случи отново.споделям вашето вълнение,защото наистина това е незабравимо място.
Zdraveite!
Az sushto sum vuzhitena ot krasotata na tova mqsto i planuvam skoroshno poseshtenie, no iskam da popitam, tui kato vuprosnoto selo nqma gara, do kude trqbva da putuvame za da ni e nai-lesno da otidem do nego?
Chudesno, mnogo blagodarq
Уважавам хората ,като Вас обичащи планината , природата и фотографията. Браво, снимките и маршрута ме изкефиха, дерзайте в същият дух!!!