време: 4.30 часа
км: 17
с бързия влак от София за час и половина стигнах до село Зверино и вече в 8:40 бях на път към хижа Околчица през връх Яворец. Маркировката започва от селото и не се губи до една махала до връх Яворец; на една табела в Зверино пишеше че до хижа Околчица има още 7 часа, но в интернет намерих информация че път е не повече от 4-4.30 часа. Не знам каква информация е правилна, все пак не успях да стигна до хижата този път, но задължително през лято ще отида там пак.
Пътеката бързо се изкачва по малкото било над село Зверино и минава през една телевизиона кула. От пътеката има гледка към Ржана, главното било на Стара Планина, връх Издремец и върховете на Врачанския Балкан.
Тъй като над Зверино има няколко махали, маркировката върви по един черен път и минава през тези изоставени махали.
Нямаше нито животни, нито хора. Къщите бяха празни, но гледки много красиви:
Това място се казва Кошерн и на един завой но път между махалите има чешма която още работи, но водата май не става за пиене. След като си сипих малко в бутилката, видях някакъв прах или нещо от този род във водата и реших че ще е по добре да не я пия 
но след един час вече съжелявах че не взех повече вода този ден…
На височина 1000+ метра вече имаше много за края на Март и маркировката вече започна да се губи. След един връх с добри гледки направих десен завой и тръгнах по вълчи следи; пътеката се оказа вярна и след 10 минути бях на една отдавна изоставена Махала точно под връх Яворец. Точно до къщата имаше едно дърво с червена маркировка към което тръгнах и продължих по пътеката с много сняг. След това дърво вече не можах да открия маркировката пак. Сигурно са я слоижили на камъни които бяха покрити със сняг и аз реших да тръгна направо нагоре през гората. След борба с дървета, мокри камъни, сняг и вода бях на връх Яворец – някъде 1260 метра висок (не знам колко точно, ако някой знае, моля да напише).
Нагоре имаше много мокр сняг, обувките и чорапите ми вече бяха мокри, нямаше никакви следи, нямаше маркировка и след като се опитах да тръгна в направление към Околчица и потънах до коляно в сняг реших че дойде време да се връщам… Плюс към това нямаше нито обак във небето и температурата беше някъде +17 и нямах повече вода.
Ужасно ожаднях и реших да хапна малко чист сняг от връх Яворец 
Много бързо, без да спирам за снимки слязох към Зверино по същия път. Долу срещнах един овчар който ме предупреди (макар късно) че има много вълци и точно преди един ден един вълк е откраднал коза от селото. Също така той каза че трябва да нося пиратки, вълците се страхуват от тях и бягат..
На връщане гледах билото на Ржана и реших че трябва да мина от Зверино до Елисейна през пролетта.
One Comment
Вълци и да има, теб едва ли ще те нападнат, аз съм от Зверино, за Околчица въобще не се минава през яворец. Продължава се по едно друго место, това нема значение.