Никога не съм бил в Странджа и ми беше много любопитно да видя тази Българска джунгла. Тази планина е идеална за велосипед, има много черни пътища които не стават за кола, а през лято е много горещо да се ходи пеша. Аз тръгнах с кола по път Бургас – Малко Търново.

Село Младежко и река Младежка

След като влязох в планината реших първо да отида до село Младежко, път до това село е асфалтов и изненадващо добър (няма толково много дупки колкото очаквах), но е около 2 метра широк, така че по-добре е да не срещаш други коли. В селото живеят 25-29 човека (така ми каза един човек работещ в “Кметство с.Младежко”, може би е бил Кмет, не знам) но не постояно.

Паркирах колата и тръгнах пеша към пещерите покрай река Младежка

Никак не е лесно да снимаш в гора – почти е невъзможно да предадеш цветовете такива каквито са.

Долната снимка е от една от пещерите, снимката е сглобена от 2, но не съм сигурен че резултат изглежда добре….

Има няколко малки пещери, от тук пътеката продължава към някои други села на Странджа, но реших че ще е много по-интересно да дойда тук пак през есентта, когато гора ще е шарена.

Като се връщах срещнах група Руски туристи които изобщо не бяха изненадени когато започнах да говоря с тях на руски, сякаш бяхме някъде в Русия, а не дълбоко в Странджа.

Те бяха на една екскурсия, дойдоха с малки червени джипове, някъде 20-25 човека + планински водач. Интересното е че бяха с каски.

Село Звездец и Петрова Нива

След село Младежко тръгнах по пътя за село Стоилово и водопад който се намира наблизо. Но спирах в село Звездец където коне и крави живеят в стари къщи

Също така изгубих малко време тъй като реших да отида до Петрова Нива – едно място което е забележително от историческа гледна точка, но не и от природна.

Там поснимах кучета-пазачи, разгледах параклиса и паметника. От там има пътека за село Стоилово през река Велека.

След Петрова Нива тръгнах към с.Стоилово (с кола, не по пътеката), а по-точно към един водопад дето има наблизо.

Водопади до село Стоилово

Аз не съм бил на Крушунските водопади, виждал съм само снимки, но този малък водопад много ми прилича на тези в Крушуна. Разликата е в това че този водопад не съм го виждал на снимките нито веднъж, за разлика от Крушунските, които са доста популярни.

В същност водопадите са два, не един.  Единия се казва Докузак, не знам кой от двата.
Това е единия водопад, този дето е по-малък.

close-up

и две вертикални

Имах 5-6 минути спокойствие преди да се появят туристите, същите които срещнах в Младежко. Когато те дойдоха вече нямаше как да снимам втория водопад, те започнаха де се катерят по камъни, да се къпят и да се фотографират.

Реших да почакам малко, все пак много ми се искаше да поснимам и големия водопад.

Докато чаках реших да поснимам едно старо дърво което има над малкия водопад.

След 20 минути те си тръгнаха и аз пак останах сам

Ако не тези 2 водопада изобщо нямаше да пиша тук за Странджа, другите ми снимки от този ден не са много интересни. Имам няколко разходки от които нямам добри снимки и не ги споменавам тук. Но тъй като харесвам снимките които успях да направя на този водопад реших да напиша за този ден в Странджа.

Село Бръшлян

След Стоилово реших да видя какво представява селото Бръшлян.

В това село също има много еко-пътеки минаващи през гората (например има пътека към село Стоилово)
обиколих селото, разгледах къщите

Същата снимка в черно-бяло

След Бръшлян спирах още на няколко места, знам че трябваше да има още един водопад на път Бургас – Малко Търново, малко след Бръшлян в посока Бургас, но не успях да го намеря.
Така прекарах един ден в Странджа и със сигурност някой ден ще отида там пак. Но ще трябва да намеря някоя добра карта където да има отбелязани водопади и други интересни места.
Също така малко след село Младежко, в посока Бургас имаше един път който минава успоредно с река Мледежка. Паркирах колата до начало на пътя и тръгнах напред, минах 2-3 км, но не видях интересни места, спускане към реката също се оказа много трудно и се отказах. Иска ми се да мина по този път с велосипед, би трябвало да е интересно.

Наскоро получих един коментар относно това как пиша на Български. Все пак не съм Българин и никога не съм учил този език; пиша на Български само в този блог, така че пардон ако грешките ви ядосват много, за мен би било много по-лесно да пиша на руски или английски, но кой ще чете блог за природа на България ако ще пиша на тези езици….

всички снимки на странджа в по-голям размер в photo.raskoll.com