2 Дни в Рила. /вр.Мальовица, Вазов Връх, 7те Езера, Урдина Река…/

Ден Първи. ЦПШ Мальовица – вр.Мальовица – вр.Вазов Връх – х.Седемте Езера

х.Мальовица – вр. Вазов Връх

Не е лесно да избереш къде точно да отидеш през лято когато времето е хубаво. Искаше ми се да видя и Пирин и да се кача на Вихрен и да снимам зелез на някои от пиринските езера, и да направя 3-4 дневна билна разходка по Стара Планина, но най-много исках да видя 7те Рилски езера и да снимам залез на едното от тях. Така че в понеделник когато времето се стабилизира реших че е време за Рила. Разбира се че до ЦПШ много лесно може да се стигне с маршрутки, но този път аз реших да отида с кола. Така че към 9:30 бях на ЦПШ и тръгнах по познатата пътека към връх Мальовица през хижата. Сутринта нямаше нито облак и слънцето печеше доста силно.

Хиляди снимки съм виждал от тази пътека така че никак не е лесно да намериш интересна позиция…. и не я намерих %))) а снимките на река, дори на ф32 все пак не станаха много интересни.

Вече съм ходил по маршурт ЦПШ – вр.Мальовица така че го познавам. Но за разлика от октомврийската ми разходка този път се изморих още на Еленското Езеро и реших да направя малка почивка и да обиколя езерото.

На езерото имаше интересни бели цветя които видях миналото лято под връх Черната Скала на Витоша. Приличат на памук, ама не са.

Почти не снимах пейзажите преди да се появят облаци, все пак синьо сутришно небе винаги излиза прекалено наситено. Започнах да фотографирам повече след като слязох от връх Мальовица към билото където имаше много коне. Тук срещнах група туристи от Чехия с които и продължих път към Вазов Връх.

През Урдините Езера

От лявта страна постоянно се виждаше Рилския Манастир който се намира на около 1100 метра, това означава че денивелация от него към билото е около 1400-1500 метра…. не бих искал да слизам надолу към манастира, със сигурносто никак не е приятно.

От тази част вр.Мальовица изглежда съвсем различно в сравнение с това как много хора го познават гледайки от ЦПШ.

От Вазов Връх гледката е невероятна и е една от най-впечетляващи които съм виждал. След това Рилските Езера вече не бяха толково интересни. Тук направих малка почивка за да се насладя на гледката. Времето беше идеално. Преди да тръгна прочетох че трябваше да духа силен вятър, ама беше топло, но не горещо, с сляб вятър. Но от Мусала идваха облаци. Мерси на природа че ги имаше, без тях снимки от Вазов Връх нямаше да са толково интересни.

И същата гледка с един от Чехите на предния план, за да се види масштаб.

Раздела – х.Седемте Езера

На раздела срещнахме много хора сред които имаше и англичани, и французи и испанци. В същност в Рила е най-добре да казваш „Hello“, не „Добър Ден“ като видиш някой – повечето хора са чужденци (е, за мен по принцип и Българи са чужденци) и Българи се срещат по рядко. За сега 3 пъти съм бил в Рила и всеки път срещам хора от различни страни.

След малко вече имаше гледка към езерата. За съжеление слънцето беше над мен, а езерата точно на север и ефект на поларизационен филтър се изгуби, иначе небето щеше да е много по-красиво. Ама със сигурност не идвам тук за последен път.

Макар че бях много благодарен на природата за облаци когато бях на Вазов Връх и снимах Мальовица, като стигнах езерата облаците вече бяха над мен и за всяка снимка трябваше да чакам слънцето да се появи пак.

Хижа 7-те Езера и Рибното Езеро, място където ще нощувам.

Облаците не пускаха слънцето да свети нито за минута. Това е лошо за снимки на пейзажи, но за снимки на водопади които са на открито липса на силна светлина е добре – може да се снима на по-бавни скорости.

Също така когато е облачно и няма слънце едната част на снимка не се експонира правилно, тук идват на помощ неутрално градиентни филтри. С тях долната и горната част се експонират правилно:

А тук заех едно доста екстремно място от което бих могъл да падна, и то от много високо.

Като снимах горните три снимки и извадих статива забелязах че изгубих една важна част от статива, една част която стабилизира главата. Разбира се че не тръгнах да я търся, може би я изгубих още в началото, а може би и преди минута. Но тъй като не знаех кога трябваше да стабилизирам статив с ръка, а това не е лесно и много снимки на водопади станаха мазани от дори малко движение на ръката. Сутринта като тръгнах с новата ми раница (малка и удобна) сложих статив отзад в едно място което сигурно е било направено за щеки, но като се оказа това не беше едно умно решение.

Бъбрека

На десетина минути от хижата един човек продаваше сладолед ))) И като се вижда по долната снимка има и клиенти. По принцип от връх Мальовица до Вазов Връх почти не съм срещал никой, но след Раздела вече имаше много хора. А с всеки 100 метра от най-горното езеро се появявахе все повече хора. Повечето без раници, по маратонки и от всякаква възраст. Също така на ез.Триъгълника срещнах едно момче с дслр фотоапарат, професионална светкавица и същия статив като мой. Вечерта го видях и на хижата, той снимаше залез със светкавицата. Аз не съм експерт в светкавици, но много се съмнявам че нещо се получи от неговите опити %)))

На хижата имаше много хора. И пак повечето бяха чужденци, тъй като моите Чехи тръгнаха към х.Иван Вазов, аз вече бях сам. Но не за дълго, на хижата се запознах с 2ма белгийци (белгиец и белгийка по 19 години) и с тях прекарах края на деня.

На Хижата беше много приятно. В начало като видях цените много се зарадвах – 20лв за стая с 2 легла, помислих че мога да нощувам сам в стая. Ама се оказа че всички стаи вече бяха заети и останаха само нарове. За секунда си представих как ще нощувам в стая с 20 различни човека, всеки хъркащ и какво ли не. Ама се оказа че наровете бяха празни и аз имах възможност да нощувам сам в една голяма стая. Супер. Но след като се запознах с белгийците решихме да сме заедно в тази стая.

Хижар и хижарката бяха много добри, дори говориха на английски което на тази хижа е много необходимо, все пак повечето от гости са чужденци. Имаше и храна, дори меню и голям (за хижа) избор. Предлгаха супа от боб и се зарадвах че бях почти сам в стаята… не искам да си представям какво става в стаи с по 20 хора след като всеки изяде по една бобена чорба %)))

За повечето туристи към 21:00 денят свършва, но за мен пък започва най-интересното – зелез. Точно за да снимам залез на езерата реших да нощуам на тази хижа. След като обиколих близките езера реших че на Рибното има най-добри позиции с отражение на връх Хайдута.

Залезът беше зад билото с пътека към хижа Рилски Езера така че небето в тази част беше лилаво и с градиентни филтри успях горе-долу да го предам. Зад хижата се вижда любимата ми Витоша.

Голям „късметлия“ съм….точно този ден облаците бяха много низки и с всеки половин час върховете все повече потъваха в тях. Само Хайдута все още беше свободен.

Но не за дъгло, след малко и този връх се скри зад облаците.

За мен постоянно е проблем да правя снимки със статив когато линитя на хоризонта трябва да е права. А пък с липсваща част от стабилизация снимане на залез с по 20-30 секудин се оказа почти невъзможно. Половин снимките станаха мазани, половин с крива линия на езерото. Много ядосан бях като се върнах вкъщи и видях снимките. Но все пак някои се получиха горе-долу нормално.

След малко нощта дойде. Тъй като имах компания, беше топло и комарите не ме хапиха прекарах още няколко часа навънка. Към 22:30 небето се освободи от плен на облаците и се появиха безройните звезди. Таково небе никога не може да се види в големи градове. Ако знаех поне нещо за това къде се намират кои звезди и знаех поне някои съзвездия освен Голямата Мечка със сигурност щеше да е още по-интерсно %)) От тоалетна, която е в 20 метра от хижата и където нямаше толково свят колкото на хижа дори се виждаше Млечния Път, поне така решихме с белгийците. Досега не съм виждал подбна красота и след като проверих в википедия наистина смятам че това което видяхме беще в същyост Млечния Път. Ако има хора които прочетоха всичко това (едва ли) и ако някой знае дали той (млечния път) може да се види, моля кажете.

Сложих фотоапарат на статив по такъв начин че не трябваше да го държа с ръка и го оставих да снима небето за 5 минути. Но и 5 минути не бяха достатъчни и се получи една черна снимка %)

Ден Втори. х.Седемте Езера – ЦПШ Мальовица

х.Седемте Езера – х.Вада

Сутрнинта се събудих от миризма на палачинки което, заедно с чист планински въздух и красиви пейзажи е мнооооого приятно. Излязох да направя няколко снимки на връх Хайдута сутринта.

И гледка към хижа Рилски Езера и Витоша.

Белгийците тръгнаха към х.Иван Вазов, а аз към хотел Мальовица през хижа Вада и Ловна.

Пътеката върви покрай една река с множество водопади. Ако знаех че има толково много интересни места покрай реката щях да отида тук още миналия ден за да снимам на бавни скорости докато беше облачно. Но не знаех и трябвшае да снимам на ф25 и по високо за да се постигне добър ефект на вода в движение.

Но горния водопад беше единствения който се получи добре, другите не станаха интерсени дори и на високи ф-ки.

По стръмна пътека, през гора слязох към хижа Ловна. Хижарят ми каза че има и друга пътека от Седемте Езера която върви покрай реката и в гора и че там има няколко водопада. Но вече не ми се връщаше. По приницп сутринта мислих да тръгна към Скаквица за да видя красивия водопад, но това щеше да удължи разходката ми с 3-4 часа, така че реших да оставя водопада за някой друг ден.

Хижа Вада на която има платен паркинг.

х.Вада – ЦПШ Мальовица

Този ден върях предимно през гора и нямаше много места за добри фотографии. А и в гората е много трудно да снимаш, баланс на бялото винаги е объркан и дори обработка на raw файлове не винаги дава добри резултати.

На Яворова Поляна обаче имаше много добри композиции.

Урдина Река до Яворова Поляна

На 15-20 минути след Яворова Поляна се пресича още една река – Мальовица. Тук има едно мостче и пак възможности да снимаш реката с бавни скорости.

След това място пътекта започва стръмно да се искачва към асфалтовия път за ЦПШ. След 30 минути вече бях до колата ми. Беше облачно и извадих статив и градиентни филтри за да направя последна за този ден снимка на връх Мальовица в облаци. Вече имам подобна снимка, но тя е ХДР, а пък тази си е истинска.

Към 16:00 бях в къщи, а на следващия ден в 8:00 тръгнах (пак с кола) за Рибаирца с цел да видя хижа Ехо, връх Юмрука и да се върна обратно в Рибарица през хижа и връх Вежен.

16 Comments

  1. Nikolai
    Posted юли 25, 2009 at 17:21 | Permalink

    Здравей, Наистина сега добре се вижда Млечният път – разположен е от север на юг горе в средата на небето – снощи и аз го наблюдавах около 23ч. Поздрави.

  2. Тонката
    Posted юли 26, 2009 at 03:53 | Permalink

    Здравей,за пореден път поздравления за снимките и коментарите, накара ме да се размечтая…планината ми липсва, прииска ми се и аз да съм там:)наистина ти се възхищавам на ентусиазма:),благодаря пак за снимките и ще чакам да публикуваш още..

  3. Posted юли 26, 2009 at 08:46 | Permalink

    Добре си походил.И аз тази седмица бях в Рила,но спах на Иван Вазов.7те езера не са ми много любими откакто направиха лифта.Определено има ефект от филтрите само че са малко силнички за моменти когато няма достатъчно контраст между земята и небето.

  4. Pavel Pronin/raskoll
    Posted юли 26, 2009 at 09:02 | Permalink

    Nikolai, месри за информация 😉

    Тонката, надявам се че ще имам още много от това лято

    Ванката, аз много харесах х.Седемте Езера, аз реших да нощувам там тъй като има Рибно Езеро на няколко метра и исках да снимам залез на езерото. Следваща седмица мисля да отида до Рибни Езера, от Манастира.

  5. Posted юли 27, 2009 at 09:13 | Permalink

    „Залезът беше зад билото с пътека към хижа Рибни Езера “
    хижата е Рилски езера, сигурна съм, че е неволна грешка :)

  6. Pavel Pronin/raskoll
    Posted юли 27, 2009 at 09:29 | Permalink

    gamina,
    Благодаря 😉 обърках се случайно.

  7. ЕВЕЛИНА
    Posted август 30, 2009 at 18:39 | Permalink

    БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА ПРЕКРАСНИТЕ СНИМКИ ТЕ НЕ СА СНИМКИ А КАРТИНИ ,НО ЖИВИ.Била съм там и е трудно да са така живи ,но твоите са чудесни.Благодаря ти ,че ми помогно отново да се пренеса на това вълшебно място.Аксо имаш и други ще сам щастлива да ги имам .БЛАГОДАРЯ

  8. Lilac
    Posted август 31, 2009 at 11:23 | Permalink

    Страхотни снимки, аз като непрофесионалист във фотографията даже намирам, че си прекалено самокритичен, но това е градивно 😉 Само една забележка – езерото (със сладоледа) се казва Трилистника.

  9. Антония
    Posted септември 24, 2009 at 11:45 | Permalink

    а върхът, който е срещу х.Седемте езера не се казва Хайдутът, а Харамията:)))))) Доста неточности има в разказа, а това не е добре за хората, които не са ходили и не знаят…

  10. Pavel Pronin/raskoll
    Posted септември 24, 2009 at 12:24 | Permalink

    Антония

      върхът има 2 имена, аз повече харесвам Хайдута, така че го викам така 😉
      а относно други „неточности“, не знам за какво говориш, но това не е „упътване за хора които не са ходили там“ 😉
  11. mariana
    Posted януари 26, 2010 at 19:22 | Permalink

    Sled vsichko koeto vidiah i peochetoh naistina iskam da izkacha i maliovica.

  12. mariana
    Posted февруари 20, 2010 at 10:57 | Permalink

    Наистина невероятно.Някои снимки познах,миналата година отидохме за втори път на езерата(не бях видяла Окото и Сълзата)и улучихме единствения ден в който лифта не работеше,предния ден имаше гръмотевици и някаква част беше изгоряла.Това не ни спря.Видяхме Окото,но оставихме Сълзата за тази година,мъглата беше гъста.Прекарахме си страхотно въпреки лошото време.

  13. Петър Иванов
    Posted август 25, 2010 at 15:01 | Permalink

    Много ми харесаха снимките. Браво!!!

  14. Posted май 28, 2011 at 10:49 | Permalink

    Каква родина имаме ,а повечето не я ценим :(

  15. С. Теодорова
    Posted октомври 26, 2011 at 10:01 | Permalink

    Прекрасни снимки! Професионално майсторство, отличен усет за композиция, природолюбителски и патриотичен патос.
    Снимките са принос в националната ни фотография.

  16. Христо
    Posted февруари 22, 2012 at 18:32 | Permalink

    Не е истина! Напомня ми стари спомени :)
    А фотографа е страхотен! :)

One Trackback

  1. By Мальовица « PmePme’s Weblog on ноември 8, 2009 at 18:59

    […] } blog.raskoll.com/2009/07/576 – 2 Дни в Рила. /вр.Мальовица, Вазов Връх, 7те Езера, […]

Post a Comment

Your email is never published nor shared.