Ранна есен в Рила

Като и преди един ден на Витоша, и в Костенец беше мъгливо и мистериозно. Първо тръгнах към Костенския Водопад който вече снимах миналата година, но тогава още нищо не знаех за фотографията и реших че трябва да подновя снимките ми от това красиво място.

По това време на година водопада е на минимума и не се вярва че същата река преди няколко години е сучпила малкия мост на пътеката няколко метра преди водопада.

Сега може спокойно да снима и от самата река, но с хлъзгавите камъни и това е малко опасно )

Tired Waterfall

Прескочих реката и по хлъзгавата пътека тръгнах нагоре, в гората.

Мъглата се сгъстяваше.

И дори не можах да открия пътеката която да ме изведе на асфалтовия път към х.Гургулица.

И най-обикновените места стават интересни в таково време.

За разлика от миналата година когато през октомври направих някои от любимите ми снимки с красиви есенни гори, тази година горите са все още необичайно зелени.

В мъгла всичко изглежда по-различно, а в комбинация с празните къщи на село Костенец става тъжно и самотно.

Изглежда че никой не е стъпвал вътре от доста време…

Всичко е празно и забравено

На следващия ден времето не се промени и с всеки час мъглата прегръщаше леко-шарените гори на пътека към х.Гургулица.

За да не ходя по асфалт, минавах по пътеки и на едно място се оказах в друго измерение. Нямаше мъгла, беше слънчево и есенно.

Зеленая Копейка

Тук дърворезачи паркираха своите Жигули и отидоха на работа…

Осенние Жигули

Но вече след стотина метра мъглата се появи пак, а с нея и над 30 човека.

Група ученици от хижата бяха на разходка

Само папрат напомня че сега е есен.

Избрах пътеката към х.Белмекен и реших да тръгна по нея.

Тихо, само капки дъжд удрящи дъждобрана нарушават тишината.

Гората или е зелена, или е гола. Не разбирам, дали съм късно или рано.

Дори и папрат не е променил своя цвят.

Поразходих се из гората, търсих интересни места.

И обратно по пътека в Костенец.

Огнените Саламандри обичат таково време, аз пък бях мокр и се прибирах…