Снежен Врачански Балкан

голям размер: S

След като написах за любимите ми разходки на 2009, разбрах че много ми се иска пак да се кача на връх Бегличка Могила от село Оплетня и от там да тръгна или към Лакатник, или към Враца. И така, на 29ти Декември, с влак, към 9:30 бях в Оплетня.
В селото е облачно, ветровито и студено. По познатата пътека тръгвам нагоре, първо до разклон за село Очиндол, а след това и нагоре, към “платото” на Врачанския Балкан и неговия първенец – Бегличка Могила (1481 м).

голям размер: Winter Path

Преди разклона има няколко къщи (махали), в едно от които все още живеят хора. Имат си овце и кучета, но не съм сигурен дали имат и електричество. Тук сняг почти липсва. Но пък вече има гледка към главното било на Стара Планина, Понор и Ржана. Забелязвам Тодорини Кукли и Ком, а с новия теле обектив (canon 70-300 4-5.6 IS) вече мога да ги документирам.

Докато се качвам нагоре, облаците скриват връх Ком, като и Тодорини Кукли (линкове препращат в галерията).

На едно място, където през февруари срещнах ловджии, забелязвам нова къщичка. Изглежда сякаш е построена отдавна, но сигурен съм че я нямаше на това място преди 10 месеца.

Към края на разходката разбрах от един овчар, че това е нов заслон за ловджии.

За разлика от февруари, този път ми трябваше повече време да се кача на Бегличка Могила (3.30 часа). Селто е на около 400 метра, а Бегличка Могила е 1481.  Тук вече имаше повече сняг, като и страхотна гледка към първенеца на Ржана планина – връх Козница, на който все още не съм се качвал.

Билото на северо-запад, с върховете на Западна Стара Планина в далечината.

Продължавам по билото в посока на връх Яворец, на който се качвах през март.

Сняг има, но зависи в коя посока гледаш: на юг – има сняг:

На север – доста по-малко:

Пак сменям обектив за да хвана красивите скали,

и пътя за хижа Пършевица. Само сега забелязвам че в горния десния ъгл се вижда група хора.

На часовника вече е 14:00, тоест около 3 часа преди да стане тъмно. Разбира се че вече нямам време да отивам до Лакатник, мога да тръгна до Враца и да хвана последния влак за София, но по тъмно ще трябва да ходя по асфалтовия път който води от Леденика до Враца, а това не е много приятно. Тогава решавам да се върна към Оплетня, или пък към Очиндол и тръгвам обратно.

По време на залеза съм до махалите, но облаците пречат да има красив залез: Сено, вечер, Врачански балкан. – към галерията. Като се качвах нагоре, тук още имаше сняг, но на път обратно, той се стопи.

Последната част на маршрута (40 мин) вече ходя на тъмно, но пък в компания на един жител от Оплетня и неговия приятел – магаре. Той говори доста, не разбирам и половин неща които ми казва, но от него и разбрах за заслона който споменах в началото.
На ЖП Спирка в Оплетня няма хора, има пейка и изоставена къщичка. Чакам 40 минути, и към 18:50 съм на път обратно за София.
Това не беше последната ми разходка на 2009 (на 31ви се качих на Черни Връх от Драгалевци и се върнах през Камен Дел в Бояна), но това са последните фотографии на 2009, тъй като на Витоша не снимах. На 31ри исках да се кача на връх Баба (от Буново), но снегът се стопи, а и като пише на сайта на ПСС, по старопланинските върхове духа бурен вятър.

Всички фотографии (29 бр.) от този ден:   в галерията photo.raskoll.com
Няколко от тях в panoramio.com: S,   Winter,   Koznitsa Peak, Winter Path, Balkan Cliffs & Room With a View
Първата ми разходка от Оплетня до Бегличка Могила: 7 Feb 2009

За тези които посещават тази страница – Честита 2010 Година.