Леденика

Врачанския Балкан е сред любимите ми места близо до София. По много пътеки съм ходил не веднъж, но голяма част все пак остава непозната за мен. Сред тях беше и дял с пещера Леденика и местност Кравя. Тази част е най-цивилизованата, с различни бази за отдих (доста от които не работят), асфалтов път, ферми и какво ли не. Но за зима този дял е най-подходящ, има и някакво приключение, но и се намираш близо до хижи.

Избрах най-студеното време на тази зима, но, за разлика от предишните дни, беше слънчево и в небето нямаше нито облак. От гара Враца бързо стигнах до разклона за Згориград и Леденика и след 2 часа вече бях на разклона за Пършевица и Леденика.

От тук вече има гледка към прохода Врацата, аз обаче продължих не по асфалтовия път за хижата, но през м. Кравя към стадо коне.

Има около 10 см няг, но конете все пак намират трева за ядене.

Дървета стоят замръзнали, а кучета от съседните ферми лаят и не ми дават да се приближа към стадо овце.

Целта на тази разходка беше снимане на прохода Врацата от горната лифтова станция по залез и по изгрев. Преди да продължа към хижата, проверих как е гледката от избраното място.

Има сняг по дървета, така че снимки би трябвало да станат добри.

Очаквах че хижата се намира доста по-близо, но докато я стигнах, настаних се и се върнах към станцията, залезът мина…

Плюс към това главата ми започна да боли много силно, а при всяко навеждане да нагласям филтри и да проверявам как се получиха снимки главноболието се увеличаваше сто пъти. Оправдания )) Но залезът мина, а аз сложих новия челник и тръгнах обратно към хижата.

А фермата която се намира близо до лифтовата станция се охранява от няколко кучета, и си мислих как да ги заобиколя сутринта…

Страхувах се че на хижата ще бъде студено, но се случи обратното. Беше много топло, а когато се прибрах от студа и извадих фотоапарата за да видя снимките се случи най-гадното. Вече свикнах с това че обективи запотяват, но този път се случи друго. Гледам през визьора, всичко замъглено. Чистя предното стъкло – няма промяна. Задното – пак същото. Гледам вътре… и виждам че стъклата вътре са запотени. Пффффф. Проверявам теле-обектив. Същото. Вече помислих че това е край на тамрона и канона. Оставих обективите на леглото и излязох навънка да поръча един чай. Като се върнах, видях че вътрешните стъкла започват леко по леко да се чистят. Фуф. И така, след още 20на минути обективите бяха готови за работа.

Първо направих няколко тест-кадъра на ИСО 1600 и ф2.8, а след това оставих фотоапарата да снима половин час звездното небе на ф5 и исо 100. Не очаквах че половин час на тъмно ще бъде прекалено много. Ярката луна е добър источник на светлина, и на 30 минути снимката стана почти бяла. Добре, тогава я пунсах на 5 мин, и резултатът се вижда горе. А на ИСО 1600 хванах летящ самолет.

Направих още няколко поднобни фотографии, но не са толково интересни. Планирах да оставя фотоапарат да снима на няколко часа, за да хвана движението на звезди, но не го направих поради липса на добри композиции. Задължително ще го направя на някои друга хижа, когато луна няма да свети толково силно.

Към 6:20 се събудих и побързах да снимам изгрева. На вън беше – 15, но когато няма вятър, -15 не е много студено.

the flood

Кучета спаха, на планираното място снимах красивия изгрев. Но, за съжеление, като се вижда на снимките, склоновете и гората не са бели като исках, нямаше сняг по дървета, и фотографиите не се получиха така като исках. Щеше да е много по-красиво ако долната част беше бяла.

Единственото което нарушава тишината в това студено януарско утро са кучета, лаящи без причина.

Мъглата скри Згориград и Враца, и заприлича на наводнение.

Лифотвата станция стои поредна година без да се ползва.

Мека сутрешна светлина огря уютна къщичка в метри от лифтовата станция.

Като и една друга къщичка, намираща на север точно над скалите.

По пътя пак срещам коне.

white horse

И зли кучета-пазачи.

Реших да продължавам към хижа Пършевица, а по пътя пак снимам проход Врацата в облаци.

balkan morning

Тук е по-високо, и зимата е по-истинска.

Качих се на един връх (не се сещам как се казва), на него имаше някакъв ретранслатор или нещо подобно. От там имаше гледка към първенеца на Врачанския Балкан – връх Бегличка Могила. Ентусиазъм да снимам вече мина, и реших да не продължавам към хижата и да се връщам обратно, по пътека към Згориград, а от там и към Враца.

Намерих някаква пътека (по-скоро следи на един човек който мина преди мен) и тръгнах по нея. Нямаше маркировка, но след 40 мин вече бях в Згориград. Дори не очаквах че ще е толково бързо. Но преди да тръгна по пътеката поснимах замръзналата гора. Долната фотография е качена и като wallpaper, поне аз сега я ползвам за десктоп )

frozen forest

Всички фотографии (52 бр.) от този ден:   в галерията photo.raskoll.com
Няколко от тях в panoramio.com: Looking For Food,   One Cold Day,   Winter Night, The Flood White Horse, January Sunset, Balkan Morning, - 10 C & Frozen Forest
Wallpaper: Frozen Forest, 1300 x 867 px