Природен Парк Врачански Балкан

Природен Парк Врачански Балкан е сред любимите ми места в България. По много пътеки съм ходил не веднъж, но голяма част все пак остава непозната за мен. Сред тях беше и дял с пещера Леденика и местност Кравя. Тази част е най-цивилизованата, с различни бази за отдих (доста от които не работят), асфалтов път, ферми и какво ли не. Но за зима този дял е най-подходящ, има и някакво приключение, но и се намираш близо до хижи.

Избрах най-студеното време на зима 2010, но, за разлика от предишните дни, беше слънчево и в небето нямаше нито облак. От гара Враца бързо стигнах до разклона за Згориград и Леденика и след 2 часа вече бях нагоре, на пътя за Пършевица и Леденика.

От горе вече се открива красива гледка към планината и прохода Вратцата, също така тук има голяма вероятност да срещнете стада домашни животни.

През целия ден беше слънчево, но това никак не пречеше да е доста студено. Слънце + студ означава приятни сникми на замръзнали дърва със синьо небе.

Продължих към хижа Леденика, все пак планът ми беше да снимам по залез и изгрев край горната лифтова станция, а това означаваше че първо трябва да се настаня в хижата (и да видя дали работи), а след това да се върна към лифта. Очаквах че хижата се намира доста по-близо, но докато я стигнах, настаних се и се върнах към станцията, залезът мина… Плюс към това главата ми започна да боли много силно, а при всяко навеждане да нагласям филтри и да проверявам как се получиха снимки главноболието се увеличаваше сто пъти. Оправдания )) Но залезът мина, а аз сложих новия челник и тръгнах обратно към хижата, където пробвах да направя някоя нощна снимка.

Страхувах се че на хижата ще бъде студено, но се случи обратното. Беше много топло, а когато се прибрах от студа и извадих фотоапарата за да видя снимките се случи най-гадното. Вече свикнах с това че обективи запотяват, но този път се случи друго. Гледам през визьора, всичко замъглено. Чистя предното стъкло – няма промяна. Задното – пак същото. Гледам вътре… и виждам че стъклата вътре са запотени. Пффффф. Проверявам теле-обектив. Същото. Вече помислих че това е край на техниката ми. Оставих обективите на леглото и излязох навън за да поръча един чай. Когато се върнах, видях че вътрешните стъкла започват леко по леко да се чистят. Фуф. И така, след още 20на минути обективите бяха готови за работа.
Събудих се към 6:20 и побързах да снимам изгрев с гледка към проход Вратцата. На вън беше – 15, но когато няма вятър, -15 не е много студено. Луната светеше и пътят нагоре беше доста приятен.

Това утро имах голям късмет със времето. Ниски облаци скриха град Враца и село Згориград, изгревът беше много красив с различни облаци и така успях да направя любимата ми пейзажна снимка. Това е горната снимка на проход Вратцата и Природен Парк Врачански Балкан.

Мъглата скриваше все по-голяма част от планината и заприлича на наводнение.

Мека утринна светлина огря уютна къщичка в метри от опасни скали.

Точно до лифта има и още една къщурка. Да живееш на това място и да можеш да гледаш изгреви с гледка към планината е мечта.

Реших да не се връщам веднага, а да продължа по пътя за хижа Пършевица, за да снимам още коне…

…замръзнала зимна гора…

…и други зимни пейзажи

Колкото по-високо се качвах, толкова по-истинска беше зимата. В гората беше приказно, бяло, с лека утринна светлина на изгрядващо слънце.

Обиколих района край почивните станции, качих се на връх с ретранслатора и беше време да се връщам. Намерих пътека (по-скоро следи на един човек който мина преди мен) и тръгнах по нея. Нямаше маркировка, но след 40 мин вече бях в Згориград. Дори не очаквах че ще е толково бързо. След половин час бях на гара Враца, в града беше студено и облачно, докато в планината все още беше слънчево и приятно.

Ако искате да имате красива зимна гора на вашия десктоп, можете да изтеглите тази снимка:

Wallpaper: Зимна Гора 1600 x 1067 px (2 Mb)

Заповядайте в facebook групата ми, през която лесно ще можете да гледате най-новите ми снимки.

6 Comments

  1. Posted януари 28, 2010 at 20:14 | Permalink

    Добра разходка си си направил :) Първата снимка с изгрева над Вратцата е страхотна, за пръв път виждам подобна снимка от това място! Поздравления :)

  2. Posted януари 29, 2010 at 02:24 | Permalink

    Има попадения, браво, страхотно ходене :)

  3. Вячи
    Posted февруари 9, 2010 at 14:13 | Permalink

    Страхотни са :)!
    Дали може да се докопам до някоя в по – голям размер за десктопа?

  4. Posted февруари 12, 2010 at 21:16 | Permalink

    Павле, привет…

    особенно много ме заинтригува с нощните снимки. Това е моята мания. Интересува ме, снимката от по-горе, която е със звездите – тази ли е експерименталната с 1600 ИСО. И ако не е, би ли пуснал линк за да я видя.
    Аз съм с Никон Д80, но на 1600 ИСО дава такъв шум, че дори и с фотошопа едвам го чистя.

    Специални поздрави…!!!!

  5. Posted февруари 12, 2010 at 21:33 | Permalink

    Tihomir E. Mladenov, Hristo,

    мерси )

    Вячи,

    напиши коя искаш. Можеш да напишеш през тази форма за контакт. Няма проблем да тия пратя някоя за некомерсиални цели 😉 Ще продължавам да качвам по една-две снимки за десктоп с всеки пътепис.

    Явор Митев,

    Здравей, и аз обичам нощни снимки и сега само започвам да експерементирам с тях, като времето ще стане стабилно пак ще ходя по планини и пак ще се опитам да правя подобни, и по-дълги (за да „рисувам“ с звездите). Снимката с елхите и звездите качена нагоре е на 5 минути. Качих и версията на исо 1600, но сигурно не си я забелязал – тя е като линк в бял цвят и пише „ИСО 1600 хванах летящ самолет“, снимката е тук: http://photo.raskoll.com/blog/vratsa/vratsa_15.JPG

    Като виждаш, шум не се личи много, смятам че това се получи заради доста ниска температура. беше някъде -15, а когато е много студено – има по-малко шум, поне така казват ))) Но в голям размер се личи повече. Иначе никога не снимам на ИСО над 100… само за „тест кадри“ ползвам 1600, за да спестя време. Все пак когато снимаш изгрев или залез не трябва да изпускаш и минута))))

    А пък на половин час снимката се преекспонира доста, това се случи поради силната луна светлина.

    А ето и една по-стара, от Копитото, и е на 600 секунди, искам да направя същата пак, но вече на един час, за да имам кръгове от звездите ))
    http://best.raskoll.com/main.php?g2_itemId=602

    Творчески успехи 😉

  6. valentina
    Posted март 6, 2010 at 14:37 | Permalink

    Много красиви снимки. Поздравления!

Post a Comment

Your email is never published nor shared.