Странджанско Крайбрежие. Синеморец


Пристигнах в селото към 14:00 и тръгнах към устието на Велека, а от там продължих до нос Синеморец и красивите скали „Корабите“ които се намират до него.

Като видях скалите – разбрах че това е място където мога да направя най-интересните ми снимки, само времето да е добро. Реших да оставам в селото и тръгнах да търся работещ хотел, който намерих бързо. Тъй като имах още време преди залеза реших да отида до залива Бутамята и от там към ЗМ Силистар и красивата, дива странджанска природа, в която моментално се влюбих и реших че задължително ще трябва да мина маршрут от Синеморец до Резово по брега, но през пролет или лято, като гората ще е зелена, но засега трябваше да се връщам към „Корабите“.

Като се вижда по снимките, не уцелих най-добър залез. Тък като нямаше какво да снимам в посоката на залеза, снимах „Корабите“, които са точно в обратната посока на слънцето.

Лесно е да снимаш с градиентни филтри като хоризонтът е равен, но като има подобни скали – никак не е лесно. Филтрите трябва да се нагласят така, за да можеш да хванеш и цветовете на залеза, и да не скриеш скалата под тъмната част на филтъра.

Много харесах мястото и, след като се прибрах в хотела проверих с Google Earth от къде точно ще изгрее слънцето на следващия ден и дали ще мога снимам тези скали и по изгрев.

За съжеление март не е подходящ за това. През лято, обаче, слънцето ще излиза точно между двата „кораба“. Преди да лягам поразгледах снимки от timecatcher.com за вдъхновение и сутрин, към 4:50 вече бях на скалите на нос Синеморец с нагласени филтри и статив. Чаках изгрева.

Но и изгревът се оказа разочароващ. За да добавя нещо по-интересно в снимка реших да сложа ND филтър за да хвана движението на облаци на 7 минути експозиция.

А интересните малки скали, излизащи от морето в тази част на черноморието, дават възможности за добри композиции.

Когато харчиш по 7-10 минути за една снимка по време на изгрев трябва да си сиугрен че композиция е добра – все пак цветовете на изгрева минават много бързо. След като слънцето изгря, побързах пак към любимите скали от миналия вечер. По стръмната пътека бързо слязох към залива, използвайки статива като щека. Вече беше късно за снимки, но все пак направих няколко с любимата ми композиция.

Денят продължи с разходка от Резово до нос Кастрич и залез в Ахтопол, но за това вече ще пиша следващия път 😉 Тъй като се старая да спазвам правилото за което писах в началото, реших да не качвам тук още куп почти еднакви снимки от „Корабите“ с различен преден план, но сигурно ще ги кача в „сток“ секцията по-късно.

Не забравяйте да влезете и в Портфолио, където качих по една снимка от залез и изгрев от Синеморец в по-голям размер. А и в самото портфолио има малки промени в дизайна 😉

Post a Comment

Your email is never published nor shared.