Резово и ЗМ Силистар

След изгрев на нос Синеморец исках да намеря добри места за снимане на залез и изгрев в съседните села и градове и да се поразходя из ЗМ Силистар. Първо тръгнах към последното българско черноморско село – Резово.
Тук скалите са впечетляващи и задължително трябва да се снимат по изгрев, само че са и доста опасни. Няколко пътеки, водещи до малки заливи с плажове от камък са толково стръмни, че реших да не рискувам да се катеря по тях без щеки )))
По скалите сидят корморани и гларуси, а аз продължих пеша през ЗМ Силистар, без някаква конкретна цел – просто тръгнах и се наслаждавах на гледката, която беше страхотна.

На път забелязах една малка лодка с дайвери (по-скоро рибари) и на 200 мм реших да видя какво правят… А пък преди да тръгна мислих да оставя теле обектив в хотел и на неговото място да сложа бутилка вода… добре че не го направих, тъй като снимах точно с него.

Така и не разбрах какво търсиха, тъй като през десетина минути, които прекарах снимайки тях, те не извадиха нищо. А аз продължих по пътека, минаваща точно над скалите.

Крайбрежието тук е много по-различно от това, с което се свикнах. Няма плажове, но има скали, високи 10-15 метра с много малки заливи с плажове от камък.

Време за снимки мина още преди няколко часа, но все пак пускам един пейзаж за тези от вас, които не са били на това красиво място (+ по-голям размер: ЗМ Силистар и още 2 подобни снимки : залив1, нос Кастрич)

Не ми трябваше много време да се влюбя в тази красива, а още по-важно, дива природа… Свикнах се с хотели, построени на скали, бетон и туристи, и никак не очаквах да видя такава красота в тази по-забравена част на Българското черноморие. Добре че плажовете свършват още в Синеморец и че ЗМ Силистар остава див.
Исках да се изкъпя в чистата вода, но чак до нос Кастрич не намерих нито един залив, към който да има пътека или лесен достъп.

След като стигнах до нос Кастрич реших да се връщам. Нямах никаква вода, ужасно ожаднях (това беше най-топъл ден на месеца), така че от залива излязох на черен път, който ме изведе към асфалтовия път за Резово, и след няколко километра вече бях в селото.

Залез в Ахтопол

Втората половина на деня прекарах в село Варвара и град Ахтопол. С всеки час идваха все повече облаци и трябваше да завали, а аз все пак избирах къде да снимам. Обиколих скалите на Варвара и един нос в Ахтопол и реших да остана в града, за да снимам в посока на залеза, да хвана поне някакви цветове, а скалите на Варвара да оставя за някой изгрев.

С нагласени филтри и статив чаках залез в Ахтопол, но денят свърши бързо, без да подари красиви цветове преди да свъши. Но като компенсация получих страхотни дъждовни облаци.

С филтри таково небе трябва да се снима внимателно. А за да хванеш повече от облаци – трябва да пожертваш преден план.

Или да намериш някакъв баланс (компромис) между небето и морето. (Защо не се сетих да направя няколко вертикални и да ги сглобя след това в една добра снимка?).

Стативът не позволява да снимам от толково ниско, от колкото искам, така че трябва да слагам фотоапарат на земя, и по такъв начин получавам малко по-различна композиция.

Преди да се пребирам слязох и към Ахтополската пристан, която вече заспа.

Много любим от фотографи, Ахтополския Фар започна да свети, а аз се разочаровах като видях че е боядисан в бяло. Виждал съм снимки с него от преди няколко години, и тогава изглеждаше доста по-интересно и тайнствено.

През март вечер е тих, а през ноща се чуват само вълни. След по-малко от 2 месеца животът тук ще се промени, но за сега е тихо и спокойно, а по-точно – приятно.

Всички фотографии (повече от Резово и залеза) от този ден вече са в сток страницата на Pavel Pronin Photography: photo.raskoll.com

Снимка, която смятам за най-добра от този ден е в Портфолио: Day of Wrath

А няколко снимки са качени в по-голям размер в панорамио: http://www.panoramio.com/user/1018024