Фарът на Ахтопол

Когато снимаш залези – знаеш какво да очакваш още през деня, поне в повечето случаи е така. Имаш време да намериш композиции, а и като цяло, поне моят опит е такъв, че при залези успяваш да направиш повече снимки в сравнения с изгреви. А пък най-важното е, разбира се, това, че не трябва да се събуждаш през нощта, мързеливо да лежиш в легло и да мислиш: „Да ставам или не?“. Но вече като намираш сили – ставаш и получаваш голямо удоволствие от това, че всъщност не си спал – а си снимал изгрев. Точно това е чуството, поради което обичам изгреви. Винаги ме мързи, но в повечето случаи оставам много доволен от това, че не изпуснах един красив изгрев. Точно така се случи и на 23ти Март.

Този изгрев прекарах снимайки Ахтополския Фар. Поради това че е прекалено фотогеничен – той привлича много фотографи и вече съм виждал снимки с него от изгреви, залези, с големи вълни, от далече, от близо… и какви ли не. Поради това трябваше да намеря нови, по-оригинални композиции. Затова след като стигнах фара реших че най-интересни композиции могат да се снимат не от скалите, а под скалите. Бях в гумени ботуши (високи до коляно) и слязох надолу, където имаше няколко камъка на които балансирах и се стараех да не падна в студеното море.


The Akhtopol Lighthouse

Най-трудното беше да наглася краката на статива, единия крак трябваше да е много дълъг, другия къс, а и лекото движение на водата също прецака не една снимка. Но сред куп мазани снимки все пак успях да намеря добри.

След като слънцето изгря, побързах да се качвам нагоре и да направя някоя по-стандартна снимка, и така, след много неудачни композиции които и не качвам, продължих към залива и рибарската пристан.

Изгревът се оказа много красив. Един от такива изгреви, когато най-красивите цветове се появяват не преди, а след като слънцето изгрява.

За разлика от Равденските, Несебърски, Синеморски и т.н. рибари, Ахтополските се оказаха по-мързеливи. Свикнах се с това че докато снимам изгреви – идват рибари и множество лодки отиват във морето. Но не и този ден, бях сам, лодките бяха „паркирани“ и никой не ми пречеше да снимам.

Обикновено по това време вече слагам филтрите и фотоапарат в чанта, чистя статив от пясък и се прибирам. Но този ден последната снимка която направих стана не само любимата ми снимка от този изгрев, но и една от любимите ми снимки от всичките, които съм правил.


AX 033

И една вертикална версия на тази фотография.

Wallpaper: Изгрев по-ахтополски 1300 x 867 px

3 Comments

  1. Posted април 14, 2010 at 20:55 | Permalink

    Браво, последната е страхотна !!!
    Харесвам особено и тези с перката за преден план :)

  2. ani
    Posted юни 8, 2010 at 15:08 | Permalink

    прекрасни кадри, просълзи ме с тези кадри и с описанието на начина на снимането им, благодаря ти!

  3. Iva
    Posted май 14, 2012 at 21:09 | Permalink

    Ахтополският фар е и наш :) Благодарим за прекрасните снимки !!!

Post a Comment

Your email is never published nor shared.