Пролет, Витоша

Ако погледнете в горното меню в секция “планини”, ще видите колко много съм снимал красивата планина Витоша. Започнах да я снимам още през лятото на 2008ма година, когато за първи път се качих на Черни Връх със старата ми сапунерка. Тук направих и едни от най-любимите ми снимки, като тези от Боянския Водопад, изгрев над Железница или пък зимните снимки от платото.

Но все пак остават още места които не съм снимал, а южната част все още остава по-дива за мен. Също така има няколко места, където искам да снимам изгреви и залези. И така на 22ри Април се качих с кола до хижа Алеко и към 18:00 бях на път към Черни Връх. Като и през последните няколко седмици, времето нагоре не беше много добро. Облачно + краткотрайни превалявания, но поне вятър не духаше много силно. Исках да снимам залез на Черни Връх, а след това и станцията през нощта, за да хвана движението на звездите. Взех си челник, така че не очаквах да имам проблеми с нощно ходене.

Нямах късмет с минзухари, имаше много малко, не достатъчно за интересни композиции. Време от време започваше да вали, а слънцето вече се скри.

Когато стигнах Малък Резен, а по-точно разклона на пътеката и черен път, започна да вали по-силно, а до Черни Връх имах още 20-30 минути. Не е проблем да снимаш когато вали, е, не е приятно, но все пак не толково трудно, по-трудно е като снимаш с градиентни филтри… не стават за бързо чистене, и разбрах че няма смисъл да продължавам нагоре. Сложих всичко в раницата и тръгнах обратно. Но, разбира се че след по-малко от десетина минути дъждът спря, но вече много ми мързеше да се връщам. Тогава и започнах да снимам залеза там, където бях по това време, някъде на границата с резервата (Торфено Бранище, вододайна зона на Перник и София, през който е забранено да преминаваш, като напомнят старите табели).

Пролет е, и пътеките се превърнаха в реки, а като няма интересни места, и малката рекичка става.

Качих се на един безименен връх, на границата с резервата, от където имаше гледка към най-вискоите върхове на Витоша заедно с Черни Връх.

Като и към връх Средец (1969м), който се намира в средата на разервата.

Нямах избор за композиции, и когато табелите свършиха, позирах сам.

А като се върнах направих една класическа снимка на хижа Алеко, на 6 минути експозиция. Тази гледка е позната на всеки, който редовно проверява време на Витоша, гледайки веб-камерата на сайта на ПСС;)

Сега ще чакам ясно време за да поснимам нощно на Черни Връх. А всяка снима от този ден (освен последната от Хижата) е направена с неутрално градиентни филтри на Hitech, статив, обектив токина 11-16 2.8 … и стария приятел canon 400d