Пролет в Рила


До Алеково Езеро

През тази зима така и не успях да се кача на Мусала и да снимам залез и изгрев на най-високата точка на България. Но макар че надолу е пролет, в най-високите планини все още е зима, и така на 29ти Април реших да се кача на Мусала. Тръгнах от Боровец късно, към 12:00, но не планирах да се връщам същия ден, исках да нощувам на метеорологическата станция нагоре.

Ако лифтът работеше, щях да се кача с него, никак не харесвам Мусаленската Пътека, отдавна превърната в писта. Но след по-малко от час вече излязох на открито, към Маркуджиките, където вече имаше доста сняг. По пътя срещнах един човек със ски, а след това и един турист, който ми каза че този когото срещнах беше метеоролог от станцията, и че сега нагоре няма никой. Тази новина никак не ми хареса, все пак планирах да нощувам нагоре. Но все пак продължих, нали работниците нагоре се редуват, и се надявах че някой друг се качи от Бели Искър, като те правят.

Тръгнах от Боровец в лятна екипировка, а на хижата си смених дрехи на по-зимни. Това беше голяма грешка. Беше облачно, но когато слънцето все пак се показваше, умирах от жега. От хижата започна и трудната част. Тук вече ми трябваха снегоходки, които реших да не взимам, още една грешка. От долното езеро на хижата до Алеково Езеро ми трябваше около един час. 5 метра – почивка. Потъвах ужасно, първо до коляно, а след това и повече. Имаше следи на няколко човека, които минаха преди мен, но като стъпвах в следите, потъвах още. Обувките вече бяха мокри, аз ужасно се изморих, и като стигнах Алеково Езеро вече нямах никакви сили. Щеките също не помагаха, и те потъваха, и след това трябваше да търся части на щеките дълбоко в снега.

През повечето време беше облачно, но точно на езерото за малко стана ясно и имах възможност да снимам. Не слагах никакви филтри, вече забравих че може да се снима норамлно и през деня, без филтри и стативи.


Musala Peak in April

Не знаех какво ми очаква нагоре, тъй като никак не планирах че ще има толково сняг. Разгледах пътеката от залона до вр.Мусала с телеобектив за да видя как е положението. Обувките ми бяха мокри, водата свърши, не бях сигурен дали има някой нагоре или не и решиш да се връщам.

Глупаво се чуствах, все пак вече минах най-гадната част, но с мокри обувки и без вода не исках да продължавам. Надявам се да се кача на Мусала през май, но сигурно ще го направя със снегоходки, дори и да не съм сигурен че ще помагат много.

Не знаех дали направих нормални снимки нагоре, така че на едно място на реката спрях, извадих статив, завъртях поларизациония филтър, сложих един НД на 3 стопа (за водата) и един софт градиент на 2 стопа и поснимах като трябва.

Rila Spring

Залез до Самоков

Към 19:00 бях в Боровец, и имах време да намеря места за снимане на залеза. Все пак трябваше да направя добри снимки този ден. Спрях някъде по пътя София-Самоков, с гледка към Рила, не беше най-идеалното място, но ставаше. Тук вече снимах така, като трябва и като обичам. Като и през целия ден, снимах с тамрон 17-50, тъй като ултрашироката токина не е за планина, на 11мм всичко изглежда прекалено далече, а с тамрон имам повече възможности. Сложих един ND на 3 стопа и един софт градиент, пак на 3 стопа. Центрирах дървото и го харесвам така, центрирано ))


Tree in the Middle

Но тези градиентни филтри които имам, 100 на 150 мм, са идеални за 11мм, но не и за 50+ тъй като на повече от 50мм в кадъра влиза само една част от филтъра, най-леката от тъмната част, докато на 11мм влиза и лекия преход, и тъмната част.

А пък с телеобектив на 150мм градиент работи като обикновенен ND, но все пак се получава нещо. Бих могъл да сложа хард гардиент, но тогава преход щеше да е твърде груб. Гледката е към Централния Рилски Резерват.

Като реших да не се качвам на Мусала се чуствах глупаво, но като видях че върховете бяха в облаци вече бях доволен ))) Едва ли бих могъл да направя добри снимки нагоре този ден.

С телеобектив градиент не работи като трябва, но на 40мм на тамрон все пак има ефект. Снимах на 40мм тъй като исках Рила да бъде поблизо до дървета на преден план, на 17мм разстояние изглеждаше по-голямо.

А любимата ми снимка от този ден направих вече най-накрая.


Painting With Time

Снимки от този ден с карта в Панорамио: Painting With Time, Rila Spring, Musala Peak in April, Tree in the Middle, Rila Trees

2 Comments

  1. Posted май 3, 2010 at 16:17 | Permalink

    Жалко, че си махал толкова, но все пак не е без нищо.
    Последната ми е най-интересна, трябва да се вгледа човек, за да схване какво става :)

  2. Posted август 5, 2010 at 23:03 | Permalink

    Перфектни снимки и много добра обработка. Всичките снимки до една ми харесват.:)

Post a Comment

Your email is never published nor shared.