Резерват „Ропотамо“

Когато в небе няма облаци – няма и снимки, това е едно от фотоправилата. Но все пак реших да пусна тези няколко снимки заради мястото, където ги направих и интересната разходка, за която искам да напиша.

Един почивен ден от средата на юни прекарах в резерват „Ропотамо“, едно от най-интересните места по Българското черноморие, който се намира на 5-6 км северно от Приморско. Точно по това време беше най-горещата седмица на годината, през целия ден нямаше нито облак и докато обикалях носовете и заливите на резервата изпих поне 5 литра вода.

Започнах разходката от бившата резиденция на Тодор Живков „Перла“. От нея хванах черен път, по който, след 4 км, излязох към Маслен Нос, който обаче е зает от военни, като и доста други интересни носове по черноморието.

Като цел имах да видя дали носовете и заливчета на Ропотамо са достатъчно интересни за изгреви (отговорът е,  разбира се, – да). След Маслен Нос исках да стигна до нос Бегликташ и залива Зигра по брега, а след тях и до нос Коракя и към устието на Ропотамо. Мислех че има пътека, която върви по брега, като от Синеморец до Резово. Не намерих пътеката (ако я има изобщо), навсякъде растеше висока трева и храстове и, след като доста се надрасках, реших да намеря някакъв друг начин да стигна до тези места.

Така че се завърнах обратно към „Перла“, но преди това се изкъпах в залива Мириус. От „Перла“, вече с кола, стигнах до разклона за Бегликташ и Ропотамо. След като бързо минах през никак не интересния за мен Бегликташ, се оказах в страхотния залив Св. Параскева, нос Св.Параскева, а от там стигнах и до Коракя. По пътя срещнах и стадо големи глигани, но те дори не ме видяха. От Коркая хванах черен път и излязох на асфалтовия и след 2-3 км бях на нос Св. Димитър.

Пак се катерих по скалите и избрах място за залеза. Снимките вече ги видяхте, а сега да напиша и за най-интересната част на разходката ми. Тя ме чакаше на път обратно. Още като правих последните снимки, забелязах една сърна, която с интерес ме гледаше от нос Скомболиорош, но тя бързо избяга. От това място имах 4 км до колата ми, която ме чакаше до разклона за Бегликташ. Точно тези 4 км едва ли някога ще забравя.

Пътят върви през гора, така че добре че имах челник. Вече след 5 минути от всяка посока се чуваха ралични звуци. Тъй като бях в резерват „Ропотамо“, в горите на който има диви животни, очаквах да срещна някоя сърна или глиган, но не чак толково. Първо забелязох 2-3 сърни от дясно, в 5-6 метра от мен. Виждах само очите им, които блестяха в нощта под светлина от челника ми. След само десетина метра се появи стадо сърни и от ляво, този път имаше поне 6 бройки, като една от тях спря само в 2 метра от мен и не искаше да мърда дори след като я помолих на руски „Ей, Олениха, иди дальше!“, но тя не ме разбра, все пак е Българка. Имах още 3 км път и видях още няколко сърни, като на едно място дори стояха точно на пътя. Изгасих челника, за да не ги оплаша и изчаках да преминат.

Много интересно преживяване, едното е да видиш диви животни през деня, но през нощта е много по-различно. Добре че не видях и глигани, все пак кой знае как щяха да реагират )))

4 Comments

  1. Posted юни 25, 2010 at 02:11 | Permalink

    Страхотни снимки, отдавна разглеждам сайта с удоволствие. Параскева е чудесно местенце, а пътеки мисля, че има, но не знам за колко близо до брега ги търсиш.

  2. Маги
    Posted юли 4, 2010 at 20:58 | Permalink

    А снима ли сърните? Би ми било много интересно да ги видя :)

  3. Posted юли 4, 2010 at 21:00 | Permalink

    Маги, не успях (( нали беше много тъмно.

  4. Posted юли 5, 2010 at 11:26 | Permalink

    А предполагам биха се изплашили от светкавицата?

Post a Comment

Your email is never published nor shared.