Зеленият Коридор

От доста време на съм правил интересни разходки с цел да имам някакво приключение, а не само да снимам по изгрев/залез. Тъй като от Бургас до високите планини е много далече, избрах Странджа и маршрут който се казва „Зеленият Коридор – Пътя на Реката“.

Маршрутът започва на пътя Бургас – Малко Търново, малко преди завоя за село Младежко и върви покрай реката чак до Велека. Дълъг е 30 км и минава по стария път, който преди години е свързвал странджанските села и градове.

Интересно ми е кога е бил изоставен, но съдейки по разрушените мостове изглежда че не ползван от поне 50-60 години… Точно тези мостове и историята на тази „пътека“ са основната причина, по която избрах този маршрут. Обичам да откривам изоставени постройки и други следи на съвремената цивилизация на по-диви места. Така че тези разрушени мостове, превзети от природата бяха много интересни (на снимките е неразрушения мост, втория на маршрута).

Минах по общо 5 моста, като от двата са останали само колоните, а другите 3 бяха в доста добро състояние. Извървях 9 км в едната посока, като 6 от тях вървях под силен порой, но нали исках приключение, така че го получих. Там, където мостовете ги нямаше трябваше да мина през студената река, а на открито се страхувах от градушка и светкавици, но тъй като пиша за разходката, значи оцелях.

(виждате ли прасето?)

Стигнах до някакъв лагер или нещо подобно, малко след разклона за село Калово. Пороят не спираше, бях абсолютно мокр и трябваше да се връщам. Извадих фотоапарата само след като спря да вали, на някъде 5 км от колата. След поря в гората стана много приятно за снимане, но не успях да щракна разуршените мостове.

Вече бях мокр, така че нямаше проблем да снимам и в реката, която тече толково тихо и спокойно, че разбира се няма нито водопади, нито интересни водоскоци.

За малко след пороя над реката се появиха изпарения, но на снимки са едва забележими.

Срещнах 2 стада дребни глиганчета, като и поне десетина прасета, които ме игнорироха.

Баланс на бялто правше чудеса, в лошия смисъл. За доста снимки така и не успях да го оправя…

На път обратно видях змия, ядяща мишока… Като ме видя, тя се оплаши и остави храната си на пътя…

Изминах някъде 19-20 км, но нямаше никаква денивелация, така че тези 20 км бяха много лесни, а под летния порой и много приятни.

Още снимки от този ден: Странджа. Пътя на Реката

6 Comments

  1. Posted юли 6, 2010 at 15:48 | Permalink

    Хубава разходка, а и с времето си изкарал късмет, макар че те е валяло. Наистина, машрута е лек и ходенето е много приятно, стига да няма мухи.

    Предпоследната снимка ми е фаворит.

  2. Posted юли 6, 2010 at 15:52 | Permalink

    Evgeni Dinev,

    Точно с предпоследната имах най-много проблеми и с баланса на бялото и със самото снимане. Дървото е на около половин метър от брега и точно тук реката беше най-дълбока, така че доста се мъчих със статива))

  3. Posted юли 6, 2010 at 21:16 | Permalink

    Верно интересна разходка. Сигурно ще си струва да се види на есен как ще стои.

    Аз си заплювам последната :)

  4. Posted юли 6, 2010 at 21:33 | Permalink

    Христо, да, странджа и есен са големи приятели ))) Дано да успея да снимам тук през Ноември )
    А листчето си беше там )) Голямо клише, ама какво да правя )

  5. Irina
    Posted юли 6, 2010 at 22:38 | Permalink

    Много си я обичам Странджа. Не съм била из районите със стари мостове. Пак да отидеш и да ги наснимаш! Може би есента…

  6. Posted юли 10, 2010 at 12:55 | Permalink

    На скоро имах късмет да мина точно през Странджа, но за съжаление само минавах въпреки фотоснарежението което бях помъкнал. Наистина ти завиждам за уникалната разходка, споходена с интересни премеждия. И естествено резултатите както се вижда са добри, особено ефекта на водата. Дай Боже още веднъж да ми се отдаде шанса да мина от там но този път да разполагам с достатъчно време.

Post a Comment

Your email is never published nor shared.