Витоша

Каква «Витоша» ли няма в България? Кашкавал, радио, завод, хотели, а бързо търсене в гугл показва фехтовален клуб, болница и какво ли не… но колкото «витоши» и да има, една все пак остава най-важната и символ на страната и на столицата – Планина Витоша.

Близост към София позволява ми да обикалям горите и върховете на тази планина много често и лесно. Понякога мога да реша да отида на разходка, да се кача на Черни Връх и да се върна в къщи, и всичко това само за около 2-3 часа. Малко са пътеките по които да не съм ходил и малко са върхове на които не съм се качвал.
За първи път се качих на Черни Връх през септември 2008, като преди това само няколко пъти се разхождах покрай Боянската Река или в Дендрариума, но сега имам най-голямата колекция на сники от тази красива планина в интернет, така че реших да сглобя по-интересните от тях в тази тема.

Сезони

Зима

Повечето хора, посещаващи Витоша, познават я точно зимна. За мен, обаче, всичко, което се намира на ляво (западно) от платото и хижа Алеко не съществува. Ски писти, много хора, шум и т.н. не е планина и не са това, което искам да видя на природа. През следващите години тази зона само ще се увеличава, но не искам да пиша за тъжната страна, по-добре да покажа красотите на планината.

Зимните ми разходки: от Голи Връх до Железница през Черни Връх
от Голи Връх до Камен Дел,
Нощ на Черни Връх

Пролет

В София може да е +30, а на Черни Връх все още има сняг. По-ниските части вече зеленеят, реките са пълноводни, а по поляните се появяват красиви минзухари.

Пролетните разходки: по Янчовска и Стара Река
Залез на Платото

Лято

През лятото Витоша спасява от Софийските жеги, а голямо количество асфалтови пътища улесняват достъпа към планината. Но повечето мързеливи посетители пикникуват по най-стандартните места, така че остават много диви места и пътеки, където човек може без проблем да намери уединение. А през края на август – начало на септември в планината има толково много малина, че ако отивате по някой маршрут, имайте предвид, че ще ви трябва поне един допълнителен час, който ще похарчите в малиновете храстове.

Летните разходки: от Кладница до Бистрица
край Бистришка Река
към Черни Връх
от Ярлово до Железница
изгрев над Железница

Есен

Има минуси на живота в София, но гледка към Витоша е един от най-големите плюсове. А през есен, когато горите са шарени, гледката към планината е още по-красива. Има няколко дена, когато до Боянския Водопад все още е лято съc зелени дървета, а на Златните Мостове вече е есен и гората е шарена.

Есените разходки: от Кладница до Владая
край Боянската Река
мъгливите гори на Витоша
Златните Мостове
Залез на връх Ушите

Реки

За толково малка планина, Витоша има много реки. Разбира се че Струма е най-голямата от тях, но и по-малките реки са доста интересни, а разходките край тях са идеални за горещите летни дни. Ето са някои от тях.

Боянска Река

Това е реката на красивите водопади и водоскоци. Започва някъде на платото, между Черни Връх и Връх Малък Резен и в ниската част на Витоша тече край един популярен маршрут, започващ от Боянската Църква.

фото-пътепис: от Бояна до Боянския Водопад

Янчовска Река

Една от реките, започващи под «ски зоната». По тази причина едва ли е умно да пиете от реката, но точно край нея върви една много приятна пътека, водеща към хижа Алеко. Част от реката минава през резерват «Бистришко Бранище», в тази част вече има интересни водоскоци, но пък достъп към тях е много труден.

фото-пътепис: от Бистрица до Симеоново

Бистришка Река

Всичко казано за Янчовска Река важи и за тази, само че тук има значително по-интересни водоскоци, кати и водопад «Самоковището». Край реката има пътека към Алеко, част от която върви през резервата.

фото-пътепис: покрай река Бистрица

Река Йордан (Танчовица)

Викайте я Йордан или Танчовица, или пък Кладнишка река, но като и да се казва, едното е очевидно – точно тя прави пътеката към хижа Селимица интересна и свежа. Тя започва под връх Селимица и върви под камента река, която има в тази част на планината.

фото-пътепис: от Кладница до Селимица

Владайска Река

Ако искате да посетите «Златните Мостове», не отивайте с кола, тръгнете покрай Владайска Река и ще имате една страхотна разходка. Това е една от трите реки, които вървят през резервата «Торфено Бранище» на платото на планината.

фото-пътепис: от Кладница до Владая

Върхове

Трите най-високи върха са Черни Връх (2290м), Голям Резен (2277м) и Скопарник (2226м). Но на Витоша има други, значително по-ниски върхове, като Камен Дел, Ушите и Черната Скала, които заслужатват внимание.

Черни Връх

Най-високата точка на Витоша е Черни Връх със своите 2290 метра. Ако помолите няколко човека в центъра на София да покажат «Черни Връх», доста от тях ще посочат към «Камен Дел», другите към Голям или «Малък Резен» и само някои от тях ще кажат къде точно се намира. Не се вижда от много места в града, а и е само с 13 метра по-висок от Големия Резен, на който има и «гъбата» и дурги постройки, поради които върховете се бъркат от непланинари. Но в планината, от платото или от пътеките той се личи добре, а стълбавата маркировка ще помогне да стигнете до първенеца без проблем.

Снимката е направена след залез на 1ви май 2010 от най-високата точка на Витоша, Черни Връх. Гледката е към платото, върхове Самара (Седлото) и Селимица, като и язовир Студена.

фото-пътепис: През зима към Черни Връх

Голям Резен. 2277м

Това може би е най-застроения връх с височина над 2000 метра, който има в България. Най-интересната конструкция е „гъбата“, която се вижда от някои райони на София, като и от Рила.

Долната снимка е на 20 минути експозиция и е направена през нощта на 1-2 май 2010 година от Черни Връх.

Малък Резен. 2208м

Един от най-фотогеничените върхове на Витоша. По залез става леко-червен, през зимата хиляди спортисти карат ски по склоновете му, следи на съвремената цивилизация се личат на този витошки връх много добре. Има и лифтове, и постройки и какво ли не, но колкото и да строят, от далечина все пак изглежда красив и винаги като минавам край него правя поне една снимка.

Сниман е на няколко минути от  седалковия лифт на Голи Връх, зима 2009.

Черната Скала. 1869м

Този връх го обичам много. Не е лесен за изкачване поради храстове и липса на пътека към него, но от горе има невероятна гледка към камената река, която продължава към Златните Мостове. Тази есен ще трябва да се кача на този връх и да снимам залез отгоре.

Снимка от връх Ушите към платото и Чернта Скала в центъра.

Селимица. 2041м

На снимката долу се вижда гледката от върха – към язовир Студена и селата край Витоша. В добро време може да се види и Рила, а малко на изток от върха има и местност с най-интересното име – „Човешките Кости“.

фото-пътепис: От Кладница към Селимица

Ушите. 1906м

Няма друг връх, от който да има такава гледка на Витоша, поне за мен. От горе се вижда дивия резерват „Торфено Бранище“, Черни Връх, Големия и Малък Резен, като и много други върхове. Снимано през есен 2009 по залез.

фото-пътепис: Нощна София от Камен Дел

Камен Дел. 1862м

Ако от Ушите има красива гледка към Витоша, то от Камен Дел има най-добра гледка към София, а през нощта е още по-красиво.

На снимка: гледка към Копитото, Княжево и другите източни квартали на София от Камен Дел.

фото-пътепис: През зима до Камен Дел

Забележителности

Освен върховете и реките, на Витоша има още доста интересни забележителности. Тук са изброени някои от тях.

Боянския Водопад

На Витоша има три водопада, но само един е истинския – Боянския Водопад. Висок 15 метра, той се намира на 40-50 минути бавно ходене от Бояна или само на 10-15 минути от хижа Момина Скала.

фото-пътепис: от Бояна до Боянския Водопад

Водопад «Зверчето»

Малко преди Боянския (ако тръгвате от Бояна), на реката има и друг водопад, обозначен с една едва забележима табела, той се казва „Зверчето“ и е висок само 4-5 метра.

фото-пътепис: от Бояна до Боянския Водопад

Златните Мостове

След ски-центъра на Алеко и Копитото, Златните Мостове сигурно са най-посещаваното място на Витоша. През почивните дни на поляните и до хижите едва ли може да се намери тихо място, а камъните край паркинга са сред най-сниманите места… Но интересната част на камената река започва по-нагоре и върви чак към платото, малко след връх Черната Скала.

фото-пътепис: Златните Мостове

ТВ-Кула на връх Копитото

Построена през 1985 и висока 186 метра, кулата бързо стана един от символите на София. Долната снимка е на 10 минути експозиция.

фото-пътепис: Нощна София от Копитото

Хижа Алеко

Символ на Българския спорт, хижа Алеко е построена през 1932 година. Снимката е направена през нощта, на 3 минути експозиция.

Резерват «Торфено Бранище»

Вододайна зона на Перник и селата край София. Достъп за туристи е забранен.

фото-пътепис: Пролет в резервата

Резерват «Бистришко Бранище»

Един от първите резервати в България (1934 г.) с площ от около 1060 хектара. Интересен пътепис за резервата можете да видите тук.

Гледка към Нощна София (от Черни Връх)

Повечето хора се качват към Копитото за да видят столицата, но от Копитото гледката е ограничена. От Черни Връх също не се вижда цялата София, но нощно ходене от / до Черни Връх под светлината на града е едно незабравимо преживяване.

фото-пътепис: Нощна София от Черни Връх

Гледка към Нощна София (от Камен Дел)

От Камен Дел има най-добра гледка към София и всичките квартали и дори предбалканските села. С челник нямах никакви проблеми да се върна към хижа Родина, където оставих колата, само за 20-30 минути, а пък нощно ходене през тъмна гора е страшно и освежаващо ))) Разбира се че и през деня е интересно, но през нощта или по залез/изгрев е сто пъти по-красиво.

фото-пътепис: Нощна София от Камен Дел

Гледка към Нощна София (от Копитото)

Всеки вечер до Телевизионата Кула има много коли, а край стария лифт винаги ще намерите хора, които се наслаждават на относително свежия въздух и гледката към столицата. От Копитото не се вижда цялата София, но е най-леснодостъпно място с изглед към града.

фото-пътепис: Нощна София от Копитото

Гледка към Рила

По ясно време от високите части на Витоша и Черни Връх има страхотна гледка към билото на Рила. През края на май, начало на юни, когато на Витоша вече има зелена трева, гледката към снежна Рила е още по-красива.

С тези снимки показах само малката част от красотата на Витоша. За мен тази планина е сред любимите не само защото е просто близо, но и защото тук направих някои от първите ми разходки, тук се учих да снимам, а гледката към планината от прозореца ми в София винаги зарежда с положителна енергия.

Снимките са направени през периода септември 2008 – май 2010 със фотоапарат canon 400d и обективи canon ef-s 18-55 II, tamron 17-50, tokina 11-16 & canon 70-300 IS. Залезите и изгревите са снимани с градиентни филтри на Hitech. Статив.

Интересни Връзки:

Всички снимки са с запазени авторски права и използването им за комерсиални цели е забранено, освен при покупка на снимките през сток секцията: всички снимки от Витоша

7 Comments

  1. Posted юли 17, 2010 at 13:01 | Permalink

    Браво, много добра идея :) Ще ми бъде доста полезно като информация наесен, като стана студент в София.

  2. Posted юли 17, 2010 at 13:52 | Permalink

    Tihomir E. Mladenov, това че ще си студент в София е лоша новина за Западен Балкан, но добра за Витоша )))
    Сигурно ще се срещнем някъде из горите на тази малка, но интересна планина )))

  3. Posted юли 17, 2010 at 14:25 | Permalink

    Лоша, лоша, колко да е лоша 😀 Където и да отида, винаги ще се връщам в родния край, защото си ми лежи на сърцето :)

  4. Ивайло Кралев
    Posted март 23, 2011 at 21:36 | Permalink

    Павеле, напълни ми шопската душа!

  5. Posted март 29, 2013 at 12:14 | Permalink

    [url=http://buypropeciadirectly.com/#ernfg]propecia 1 mg[/url] – order propecia , http://buypropeciadirectly.com/#hxebo propecia 5 mg

  6. митко
    Posted януари 14, 2014 at 15:50 | Permalink

    презентация

  7. Posted март 17, 2016 at 10:52 | Permalink

    LI0D2K https://twitter.com/Healty_Pills

One Trackback

  1. By Under The Radar – 2 « Vanya's Weblog on юли 29, 2010 at 22:37

    […] като Павел Пронин.  Моите снимки от Витоша и неговата Витоша са толкова поразително различни. Чудя се дали сме […]

Post a Comment

Your email is never published nor shared.