Змийския Остров

Змийския Остров (или Св.Тома) е част от резерват Ропотамо и е единственото място в БГ където растат диви кактуси. Започнах разходката ми от плажа Дюни, край който и оставих колата. Първо тръгнах към нос Хумата, на който от скоро време се намира хотелски комплекс Св.Тома. Това че комплексът разваля дива природа е ясно и няма какво да пиша за това. Опитах се да мина край морето, но вълни + хлъзгавите камъни ме накараха  да се върна.

Обиколих хотела по сушата и при първа възможност слязох към морето. Успях да стигна до малките заливчета под комплекса. Тук брегът беше покрит с хиляди малки камъчета, които пяха с всяка вълна, страхотен звук, трябваше да го запиша.

Върнах се към затворения асфалтов път по който стигнах към Аркутино, плажа и незавършения комплекс.

От тук вече започнах да се катеря по скалите с цел да намеря добра гледка към острова.

Само в няколко метра има големи хотели и стотици хора, но тук пък е диво и красиво. Сякаш се намираш много далече от цивилизация. Сравнимо е с нос Агалина, къде бях няколко дена преди.

На юг се виждат и носовете на Резерват Ропотамо.

Докато скачах от скала на скала и се страхувах да не изпусна фотоапарата (което все пак се случи няколко седмици по-късно при доста по-глупава ситуация) се появиха и леките цветове на залеза.

Като винаги се случва – когато има най-интересни цветове, оказвам се на по-скучи места. Но не исках да се връщам, така че продължавах напред и снимах това, което имах.

Островът изглежда като някаква шапка.

Вече имах гледка и към нос Хумата. От тук хотелът изглежда красиво, сякаш снимах реклама.

Докато намерих най-интересните композиции, залезът мина. Тряба ли да споменавам че пак загубих доста време, докато чистих филтри след морска вода и вълните? Така се случва, като снимаш от ниско, директно от морето.

Може би по снимките не се личи, но вече ми трбяваха по 60-80 сек за снимка, дори на ф6.3…. Ех доброто старо време, когато снимах на ф6.3 с добри резултати, сега с фулфрейм и обектив 17-40 на ф6.3 имам значително по-лоши снимки с невероятно меки краища, които ме дразнят невероятно и се личат дори и на ф16.

150 секунди са достатъчни за да се хване приятното движение на облаците и да превърнат морето в мъгла. Таква вода вече е въпрос на вкус, лично аз обичам море на много дълга експозиция.

В началото споменах че на змийския остров има кактуси. Като се оказа, има ги и на нос Хумата, където ги видях на път обратно: кактуси.

Още снимки от този ден: 21 снимка от Резерват Ропотамо

2 Comments

  1. мест
    Posted юни 22, 2012 at 17:22 | Permalink

    Откакто мафията застрои, всичко там ми е грозно. И тези снимки които ми навират мафиотският комплекс в очите създават у мен едно отвращение. Лично възприятие – какво да се прави…

  2. Никола
    Posted юни 14, 2016 at 21:10 | Permalink

    Последната снимка с кактусите май я няма…?
    .
    Змийския остров въобще не е единственото място в Българ с диворастящи кактуси, вижте този линк за повече места:
    http://www.strannik.bg/search?q=%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D1%81+%D0%B4%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%8F%D1%89%D0%B8+%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D1%82%D1%83%D1%81%D0%B8

Post a Comment

Your email is never published nor shared.