Южна Витоша


Южна Витоша е незаслужено непопулярна сред туристи и любители на природа, но и тук има много интерсни места и красива приода. От една страна, тази част на Витоша е по-дива – тук има по-малка вероятност да срещнещ други туристи и много повече диви животни, а от друга – тук има доста следи на цивилизация – куп черни пътища и вишки на Ловно Стопанство.
В средата на есентта минах по Алеята на Боснешкия Карст – 10-километров маршрут, започващ от село Боснек.

В началото, маршрутът върви по течението на река Добри Дол (приток на Струма), а след 40-50 минути се стига и до голямата забележителност на този район – карстов извор Живата Вода. Този извор би трябвало да прилича на „Чудото на Кладница“ с това, че вода от него тече непостоянно, а пулсира (пръска). Обаче когато го снимах – водата течеше постоянно, без да спира. Според една от легендите за това чудно място – водата спира, щом до извора стои „грешен“ човек ))

Изворът е превърнат в чешма, и водата тече от уста на крокодил, а край чешмата е изградено и място за пикник и заслон.

Малко по-надолу, по течението на Добри Дол намерих и един водоскок, в който веднага се влюбих и го снимах от най-различни позиции.

Край чешмата има няколко пещери, а до село Боснек се намира и най-дългата пещера в България – Духлата (17 600 м.).

Информация за флора, фауна, пещери и т.н. на района има по информационите табели, намиращи се по маршрута на всеки километър (в начало има и карта). Интересно е че в началото на маршрута срещнах и хора, които монтираха нови табели на ПП Витоша, хубаво е че се отделят поне малко средства за паркове )))

След Живата Вода, по коларски път, се стига до разклона за с.Чуйпетлово, с.Кладница и обратно за с.Боснек (по друг път, през върховете Остица(1201м), Круша (1178м) и Мачище (1047м)). Продължих по маршрута, обратно към селото. В тази част вече имаше доста ловджийки вишки. От тук се виждат и върховете на Витоша, от Селимица до Скопарник.

След като срещнах първите 3 сърни (от общо 7, които видях този ден) и не успях да ги снимам, смених обективите и вървях подготвен за следващите срещи.

А гората на отсрещнато било беше толкова красива и шарена, че дори не вярвах че е истинска. Но времето не беше много подходящо за пейзажни снимки.

След малко забележих и стадо глигани, но и те се уплашиха и едва успях да направя една снимка.

Към края на разходката, когато вече не очаквах, че ще снимам, срещнах още две сърни. Не знаех, че на Витоша мога да видя толкова диви животни, повече сърни съм виждал само в Резерват Ропотамо.

Така завърши една лека разходка из непознатата част на най-посещаваната планина в България- Витоша. За десерт, снимка на водоскока с две листенца. А версия с жълто листенце (като и още много други от този ден) можете да намерите в сток секцията на снимки от Витоша.

Всички снимки от тази разходка : 31 бр.

Ако харесахте тези снимки, може би ще ви бъде интересно да разгледате и тези:

Чудото на Кладница

Река Струма

Златните Мостове

Харесваш снимките? Сподели с приятели:

5 Comments

  1. Ivan
    Posted януари 17, 2011 at 09:37 | Permalink

    Здравей, Павел. Кадрите ти са със страхотни композиции, но не можеш да ме убедиш в едно (изхождам от информацията ти в „За мен“) – наситените цветове в кадрите. Просто няма начин апаратът ти да възпроизвежда толкова наситени цветове, особено като тези в тази тема. Аз също се занимавам с фотография и имам представа за какво става дума. Не вярвам, че не коригираш и не насищаш цветовете във Фотошоп, особено пък при снимките ти с 400D. Пробвал съм такъв апарат и той няма подобно цветопредаване. Не ме разбирай погрешно, не се заяждам, в крайна сметка всеки автор има право да крие техниката си на снимане и обработка, но не парадирай с това, че не обработваш снимките, защото няма начин да е истина. Кадарът с тичащите елени го доказва в пълна сила – беден на цветове преден план и наситен заден фон. Освен, ако 5D няма някаква магическа опция да оцветява, където му наредиш :)
    Поздрави.

  2. Posted януари 17, 2011 at 10:24 | Permalink

    здравей. тези са с настройка saturation + 3 във raw и са в landscape mode. Тези настройки ги нагласих още като снимах. Единствен фотошоп в тези снимки е че снимките с животните са изрязани от по-големи снимки.
    аз нямам калибриран монитор и се старая да не пипам цветовете при обработка, а да ги наглася при снимане за да не прецекам нещо.

  3. Ivan
    Posted януари 18, 2011 at 21:01 | Permalink

    Здравей отново :) Блгаодаря ти за отговора и информацията, която предоставяш, въпреки (така да ги наречем) неудобните въпроси. Надявам се, че не си ги приел като заядливи :) Снимките ти са великолепни и ги разглеждам с огромно удоволствие. Поздрави 😉

    Keep up the good work 😉

  4. Posted септември 16, 2013 at 16:38 | Permalink

    Павел,

    това е един прекрасен блог пост. Очарован съм от цветовете и не по-малко от кадрирането. Изключително приятна презентация, която се надявам да бъде видяна от повече хора..
    Пожелавам ти успех и ти благодаря, че показваш България толкоз красива

  5. Posted март 23, 2017 at 11:24 | Permalink

    Здравей, за извора чух за първи път в едно предаване по Нова тв. Ани Салич го показа, но не разбрах къде точно се намира, т.е. как мога да стигна до там. Мога ли да те помоля да ми дадеш координати или на Google map да ми сложиш една точка къде се намира точно. Ще ти бъда много благодарна. Относно статията…. много ми беше интересна , а снимките са чудесни! Поздрави :)

Post a Comment

Your email is never published nor shared.