Зимна Мусала

Туристът във мен иска да напише за разходката, а фотографът във мен иска да напише за това какво исках да снимам, какво снимах и какво се получи. Ще се постарая да напиша и за двете неща заедно, за да е интересно (поне малко) за всеки, който чете.
С нови зимни обувки и комфортна раница поех към Боровец, а от там и към първенеца на Рила и цялата България – Мусала (2925м). Тъй като вече се качвах на Мусала „правилно“ от Боровец (по мусаленската пътека), този път реших да спестя време и сили и да се кача на Ястребец с лифт и от него да продължа нагоре. Снежната покривка беше минимална за Януари, времето идеално за туризъм и нямаше опасност от лавини по лятната пътека за хижа Мусала.
Минути след лудницата на Ястребец, пълен със спортисти, предимно от Русия и Англия, вече бях в тишина и спокойсвтие на пътеката за хижата. За разликата от опита ми да се кача на Мусала през миналата пролет, когато потъвах в снега, този път нямаше проблеми и само след заслона Леденото Езеро имах нужда от котки. По време на разходката спирах няколко пъти за да видео-документирам изкачването, което качих на youtube.

Стигнах до Мусала точно по залез и след като смених дрехите със сухи и топли, започнах да снимам. Но безоблачното време не е идеално за фотография и повече се наслаждавах на гледката и на тишината, отколкото снимах.

Слънцето се скри, и луната започна да свети. Беше пълнолуние, така че очаквах да направя интересни снимки. Нямаше никаква нужда от челник, луната светеше толкова силно, че за нощни снимки не ми трябваше доста време. Пречеше само силния вятър, който започна да духа след залеза.

На долната снимка, която можете да видите тук в по-голям размер, се виждат светлините на нощен Самоков и селата, Витоша със светлините на ски център Алеко, Перник, София и дори метео-станцията на връх Мургаш (ако не бъркам нещо).

Сутрин чаках изгрев по пътеката за Малка Мусала, където имаше добри композиции с гледки към Рила и Пирин. Но този изгрев се оказа доста труден за снимане. С всяка минута вятър се усилваше, и макар че за мен това не беше проблем, филтрите на фотоапарата не бяха подготвени за това. Сложих един и след минута той вече беше покрит със скреж. От опит знам, че като снимам при отрицателна температура, трябва да внимавам филтрите ми да не се запотяват, но никак не очаквах че ще трябва да ги чистя от скреж. В такива условия и чистене не помага, а през мръсния филтър никак няма да се получи нищо норамлно.

След като пробвах различни комбинации и вече нямах нито един чист филтър, дойдоха и обалци…

Гледката се променяше всяка секунда. За момент видях красиви червени облаци над Централния Рилски Резерват, след това ниски облаци над Бели Искър, а след изгрева за секунда май бях свидетел и на „broken spectre„. Но всичко това само гледах, не снимах.

Най-смешното беше че 3 пъти след като изчистих поне един филтър и имаше гледка и започвах да снимам – веднага потъвах в мъглата, а филтрите замръзваха, макар че беше само -6.

След като слънцето изгря, махнах филтрите и направих няколко кадъра ей-така, без нищо.

По това време и вятър спря да духа силно и сякаш се телепортирах на абсолютно друго място.

Стана топло, ясно и тихо.

Основната цел на разходката ми беше не само интересното преживяване и посрещане на изгрев на Мусала, но и снимане на гледката на запад, към централния рилски резерват. Смятам тази гледка за може би най-красивата в България, и исках да я снимам с червените цветове на изгрева. Не успях да го направя, но поне я снимах след изгрев, със слънчева светлина по върховете. Заради тази гледка си заслужава да се връна на Мусала още веднъж тази зима… или пък следващата )

Заповядайте в facebook групата ми, през която лесно ще можете да следите най-новите ми снимки и да сваляте тапети за работния плот.

Ако харесахте тези снимки, може би ще ви бъде интересно да разгледате и:

Пролет в Рила

Седемте Рилски Езера

Страшното Езеро

11 Comments

  1. lilia
    Posted януари 21, 2011 at 22:59 | Permalink

    Мисля че подобни гледки има само при точни обстоятелства , независимо от сезони и години.Дано-вярвам че ще ги има -заради това си струва да се живее.

  2. ...
    Posted януари 22, 2011 at 09:48 | Permalink

    Прекрасен разказ и снимки. Не само ти, но при теб ми прекипя млякото вече… забелязвам много блогъри не знаят, че месеците в българския ( а и в руския струва ми се), се пишат с малка буква. Подвеждате се от английския.

  3. Petko
    Posted януари 22, 2011 at 15:00 | Permalink

    Само едно ще ти кажа – МНОГО повече фотограф и много повече човек си от Динев! Продължавай само така!

  4. Posted януари 22, 2011 at 15:19 | Permalink

    lilia,

    има смисъл да се живее заради такива разходки 😉

    мерси 😉 ще пиша месеци с малка буква ))

    Petko,

    що така за Евгени? Снимките му са N1 и май всеки пейзажист в България ще се съгласи с това )

  5. BateBorko
    Posted януари 24, 2011 at 09:01 | Permalink

    Хубави снимки!
    На обектива ми винаги имам сложен пол-филтър,
    но никога не ми е правил описаните от теб ядове!
    Успехи!

    Правих опит да ти отговоря на въпроса, но ако
    не е стигнал до теб, значи съм объркал нещо.

  6. Posted януари 24, 2011 at 09:18 | Permalink

    BateBorko,
    Да, получил съм отвовор в форума, мерси!

  7. Пламен Кинев
    Posted януари 28, 2011 at 12:07 | Permalink

    Здравей, Павел!
    Разказвайки ни за този си преход, нямаш си и на идея колко благородна завист събуди у мен. Една моя мечта е да видя гледката от тази снимка http://www.panoramio.com/photo/46869124. Наистина прекрасно преживяване. Затова ще те помоля да споделиш маршрута и как уговори метеоролозите от върха да те подслонят.

    Поздрави и много още такива фоторазходки!

  8. Posted февруари 18, 2011 at 13:54 | Permalink

    прекрасни снимки! и много красив блог, subscribe-вам се :) поздрави, добро време и още много красота да споделяш

  9. alek
    Posted март 21, 2011 at 23:54 | Permalink

    #6 s oblatzite/maglata mi e lyubima ot tazi seriya!
    neveroyaten si

    :)

  10. Posted март 29, 2011 at 19:18 | Permalink

    Страхотни снимки от Мусала.

  11. Posted май 22, 2011 at 19:12 | Permalink

    мно яко е всичко

Post a Comment

Your email is never published nor shared.