Северен Джендем


Липсата на сняг променя фото-плановете ми за тази зима и за да снимам зимни пейзажи трябва да пътувам към по-високите части на Стара Планина, а по-точно към първенеца й – връх Ботев. Реших да се кача на този връх от Априлци и хижа Плевен, което вече съм правил миналата есен и познавах маршрута. Исках да нощувам на заслона и да снимам по залез и изгрев на най-високата част на Стара Планина. Това беше идеята, но не е това, което се получи.

На паркинга под хижа Плевен срещнах хижарката на заслона, която се качваше нагоре по стръмната зимна пътека на работа. Обичам да ходя сам, не познавах по-пряката пътека, така че тръгнах сам, по по-дългия маршрут през хижата. До хижата почти нямаше сняг, само кал и малко лед.

Денивелацията от паркинга до хижата е някъде 300-350 метра, а от хижата до разклона за зимната пътека (към Млечния Чал) и лятната са още 500м. Времето беше топло, дори прекалено топло за сезона. Нагоре на открито вече духаше вятър, но все пак не силно, ако сравнявам с Муслала от преди няколко седмици. Гледах стръмната зимната пътека нагоре, която ми изглеждаше 2-3 пъти по-дълга от ръба от заслона Леденото Езеро до Мусала и си мислех дали да продължавам или не. Хижарката още не се появи на съседния ръб, а отгоре към нея вече тръгна хижарят. Вече вървях някъде два часа и половина, доста повече от есенната разходка и след като сметнах колко време ще ми трябва да стигна да заслона, да сменя дрехите със сухи и да се кача на Ботев, разбрах че няма начин да успея да го направя преди залеза. За да не превръщам приятната разходка в бързане и тичане, реших че по-добре да остана там, къедето бях и да се кефя на приодата и мястото и да снимам Ботев по залез.

Заех място на една скала където беше тихо и слънчево и хапвах един щрудел, гледайки как хижарите се мъчат, качвайки се нагоре по стръмния ръб и макар че се радвах че не го правя и аз, също така се чувствах тъпо, че трябваше да променям планове и не се качих на Ботев, защото ако бързах, сигурно щях да успея.

По залез връх Ботев ставаше леко жълт, а след това, за 2-3 минути и червен. Гледката във други посоки освен скалите на Ботев не беше много красива. Нямаше сняг, само голи дървета.

Колко по-красиво би било, ако имаше повече сняг…

След това ме чакаше път обратно до хижата, през нощна гора. Обичам да вървя през нощта, в гората е страшно, а тази нощ беше толково тихо, че направо чаках да срещна някой джендемски вълк.

Национален Парк Централен Балкан

След като се настаних на хижата, дойде време и за нощна фотография. От хижата има страхотна гледка към Ботев, така че не ми трябваше много време да намеря такава композиция, която исках. Първо я снимах на 64 секунди.

А след това и на 35 минути. През това време легнах на пейката и се наслаждавах на чистото нощно небе ))

Minutes to Midnight

По изгрев нямаше какво да снимам, но пък като се събудих и погледанах през прозореца, видях някоко сърни точно пред хижата. Заради такива моменти има смисъл да се живее )

3 Comments

  1. Posted февруари 10, 2011 at 12:02 | Permalink

    Готино си хванал точно посоката, където звездите се разделят и се завъртат на различни страни :)

  2. alek
    Posted март 21, 2011 at 23:46 | Permalink

    strahotno e, osobeno kakto sa dvata obraza edin do drug!

  3. Силвия
    Posted март 27, 2011 at 20:57 | Permalink

    Великолепно…красиво…звездно…Можеш само да съзерцаваш нощното небе!

Post a Comment

Your email is never published nor shared.