National Geographic


Появи се повод да напиша нещо в блога, за който бях забравил за два месеца (и може би ще го забравя пак за още толкова). Причината е че снимката ми може да се види в статия на National Geographic. Нямам причини да се похваля с нещо кой знае какво (все пак става дума за NG Travel, интернет версия), но все пак е приятно.

През януари, или дори беше декември, получих писмо от NG че се интересуват от снимката ми от Пирин за статията за Национални Паркове в Европа. Разбира се за разликата от Българските списания, фирми и т.н., от NG хонорарът за една обикновена снимка е по-висок от най-щедрия българския хонорар който съм получавал. Единственото нещо което ме притесняваше беше това, че снимката никак не е от най-интересните или най-добрите на парка, препоръчах им любимата ми снимка на Бъндеришки Чукар по залез, но все пак избраха тази от Тевно Езеро, снимана със запотени филтри по време на мъглив залез през август 2009.

Сега снимката придружава къса статия за НП Пирин на сайта на NG: Pirin National Park.

Кой знае, може би ще бъде използвана и в списанието, ако ще пишат за Пирин. За съжаление за сега нямат намерение да пишат за другите два Национални Парка на България (Централен Балкан и Рила). А и като цяло информацията им за България е минимална.

ПС. Но защо подписаха снимката като RaskollPavel Pronin… хехе. май този тъп никнейм който случайно използвах няколко пъти така и ще остане със мене за доста време.
ППС. Това е ре-пост, изтрих темата и сега я пускам пак, така че пардон за тези от вас, които вече са видяли това преди.

4 Comments

  1. Posted април 18, 2011 at 18:37 | Permalink

    Браво :)

    А иначе защо си се смълчал така последните месеци ?

  2. Posted април 18, 2011 at 18:54 | Permalink

    Последни месеци се завърна любовта ми към планински преходи/разходки, и правя еднодневни преходи по 8-9 часа (25-30км) без фотораницата (която, без статив, тежи 4 1\2 кг!). Все пак е много различно ако отиваш в планината за да снимаш, или за интересен преход. Като пример е зимната ми разходка край Ботев. Ако не бях с фотораницата, щях да се кача на Ботев без проблем )) А и като съм в планина за един ден, да кажем от Златица до Буново по билото или по Витоша от Боянската Църква до Черни Връх и от там до Ярлово, раницата ми е 6-7 кг и удобна, без допълнителни 4 кг фототеника в друга раница))
    Но сега като идва пролет пак ще започна да снимам )) А за лято вече имам и палатка за Пирин и Рила! (като имам и мечта да мина Ком-Емине, но това си е мечта, едва ли някой ден ще го направя това, но искам да мина поне Витиня – Шипка)
    тук понаписах малко за няколко подобни не-фото-прехода http://planina.e-psylon.net/viewtopic.php?t=2675

  3. Posted април 26, 2011 at 21:25 | Permalink

    Поздравления! Едва ли можеха да изберат по подходящи фотографии от твоите за това представяне!

  4. Posted май 5, 2011 at 15:44 | Permalink

    При мен стана обратното… започнах да мисля за фотографията повече отколкото да ходя по планини! Всъщност нещата така или иначе са свързани но за в бъдеще ще си наблегна доста повече на преходчета по интересни терени… като не изключено да си взема и безогледалка с лек статив!:-)

Post a Comment

Your email is never published nor shared.