Вечер край Велека


От нос Свети Яни на град Ахтопол започва къса (само 4км) крайбрежна пътека наречена „Пешеходен Геложки Маршрут гр.Ахтопол – устие на река Велека“. По маршрута могат да се видят интересни вулканически скали, продукти на къснокредния Ахтополския палеовулкан. Край всяка забележителна скала има информациона табела (общо са 13) със снимки и текст за дадаен геложки феномен.

Пътеката завършва в защитена местност „Устие на Река Велека“ със дългата си пясъчна коса, в едния си край свързана със сушата (село Синеморец), а в другия – не. Това е едно от най-красивите места по цялото Българско Черноморско Крайбрежие. Всяка година, дори всеки сезон, пясъчната коса променя формата си и като идваш тук, не знаеш, какво точно да очакваш.

Как се образуват пясъчните коси? Информационата табела дава отговор на този въпрос: „Когато посоката на морските вълни е коса спрямо бреговата линия, седиментният материал се придвижва паралелно на брега на зиг-заг. Този процес се подпомага от крайбрежните течения. Там където брегът рязко сменя посоката си, седиментите носени към него се отлагат без да го достигнат. Така пясъчната коса започва да нараства в посока на вятъра…“

„…Ако в тази зона в морето се влива река (като Велека), пред устието й вълните преобръщат и отлагат и твърдия речен отток което усилва образуването на пясъчната коса.“

През пролетта разстоянието от края на пясъчната коса до скалите е по-дълго в сравнение с други сезони. През лято, още повече ако е сухо и горещо, реката може да се премине без проблем.

Макар че най-впечатляващите вулканически скали на страндажнското крайбрежие се намират по логическото продължение на този маршрут – Синеморец (плаж Бутамята) – залив Силистар, и тук има високи скали, като и красавецът нос Ахтото, един от най-фотогеничните носове от Резово до Дуранкулак.

Моят маршрут започна по обед пеша от нос Ахтото (до който стигнах с кола) до устието на река Велека, от там до Ахтопол, обратно към нос Ахтото и след малко пак към устието за вечерната фотосесия. Тази година пролет закъснява с поне 2-3 седмици, дървета са голи, но поне имаше малко пролетни цветя, които успях да вкарам в кадъра при снимките на Велека.

След снимките ме чакаха няколко км нощно ходене обратно към колата, в която и нощувах тази нощ, очаквайки изгрева, който снимах на нос Ахтото.

Снимките в този фото-пътепис са направени преди, по време и след залез с комбинация от различни неутрални градиентни филтри и неутрални филтри Cokin и Hitech.

7 Comments

  1. Posted април 28, 2011 at 06:06 | Permalink

    Снимките просто те оставят без дъх…

  2. tom
    Posted април 28, 2011 at 11:28 | Permalink

    :) По-добре ли изглежда сплитнат поста :)

  3. Павел
    Posted април 28, 2011 at 17:07 | Permalink

    tom, ами то ще има и трета част))) Само чакам параноята ми че снимките са прекалено наситени или светли или тъмни да мине и ще напиша и за вулканическите скали на Силистар.

  4. tom
    Posted април 29, 2011 at 19:48 | Permalink

    бате, не е параноя :)
    иди ги разгледай ги у няколко приятели да видиш у тях как изглежда 😛

  5. Posted април 29, 2011 at 19:55 | Permalink

    tom, нямам познати с добри монитори )) за калибрирани и дума не става. )

  6. tom
    Posted май 1, 2011 at 19:29 | Permalink

    Не става дума за познати с калибрирани монитори. Никой не браузи на такива монитори (сигурно 1 на 10000).

    Имам предвид мини през 2-5ма познати, роднини, комшии и виж как изглеждат там твои и други снинмки. Идеята е да добиеш представа как масовият потребител възприема твоят (и други) сайтове.

  7. Posted февруари 9, 2017 at 07:18 | Permalink

    Of the panoply of website I’ve pored over this has the most veiracty.

Post a Comment

Your email is never published nor shared.