Сутрин на Нос Ахтото


Едно от най-красивите места по странджанското крайбрежие е нос Ахтото, който се намира на някъде 3 км от град Ахтопол.  След разходката и вечерни снимки край устието на река Велека, прекарах нощ в метри от морето, в очакване на изгрева.

Планът беше да нощувам в палатка със спален чувал, но силния вятър и студ (през нощта беше 3 градуса) ме накараха да променя планове и да нощувам в колата. Но и това не беше идеално, тъй като сега пиша с болно гърло. Паркирах на 5-6 метра от морето и спах за общо 1-2 часа през цялта нощ, но пък гледах как на хоризонта минават кораби (светлините им, като на НЛО), като и червеният лунен изгрев късно през нощта. Разбира се че точно когато трябваше да излизам да снимам по изгрев най-много не ми се ставаше, но щом дойдох да снимам, трябваше да го направя. И така посрещнах изгрев без нито един облак някъде край нос Ахтото. Докато го снимах по различен начин с твърд градиент (не обичам твърд градиент, много е… твърд), от някъде в небето се появиха облаци. И то доста.

Минути след изгрева, контрастът е доста висок и най-високата точка на носа изграя с първите слънчеви лъчи.

В метри от носа се намира поредна информациона табела, която информира за „шупесто изветряне тип медна пита в едрозърнести пясъчникови туфи“. Но не се бойте, няма да пиша какво е това.

Неочакваните облаци са страхотна изненада и стискам палци за да има условия за да снимам композицията, която не успях да направя по изгрев, но още е рано и имам време да обиколя други скали.

От Ахтопол пристигнаха три рибарски лодки за да проверят мрежите си точно до тези скали, но на 17мм с вълни изобщо не се личат.

И така дойде време за снимката на деня. Да, изгорялото небе никак не е идеално, но все пак е по-добре от безоблачният изгрев с червено небе и прегоряло море. Гледам този нос и се чудя, дали съм в България или някъде другаде, много го харесах и сигурно ще се върна тук пак.

Пак продължих към Ахтопол, тъй като се заоблачаваше все повече (а прогнозата беше за ясно време). Ако разбрах правилно от инфо табелата, кръглият камък на преден план се вика „Вулканска Бомба“.

И така за по малко от един час скучният изгрев се превърна в този апокалиптичен пейзаж.

Утрото беше страхотно, тъй като за няколко часа успях да снимам 3 сезона ))).

2 Comments

  1. Ivan
    Posted април 27, 2011 at 20:47 | Permalink

    ОК са снимките, стига си се спичал. Има лек Blur на някои, но не е болка за умиране.

  2. Радослав
    Posted април 27, 2011 at 22:14 | Permalink

    Моето мнение (дано ти бъде от полза) – още преди да прочета епилога ти си мислех колко наситено оранжев е цветът на скалите. А и всички снимки са с общо наситени цветове. Това на мен ми харесва, но аз лично нямам смелост да го прилагам на своите снимки в такава степен. :))
    Гледам на калибриран преди месец стационарен монитор. Като прочетох за некалибриран лаптоп „малко“ се изненадах.
    И един въпрос – защо „епилогът“ е задраскан?
    Поздравявам те за ентусиазма и уменията. Следя с голям интерес и немалко завист нещата ти. :)
    Поздрави!

Post a Comment

Your email is never published nor shared.