Белоградчишки Скали


Праисторическа Епоха

Едва ли някой в България не е чувал за Белоградчишките Скали. Номинирани за едно от новите чудеса на света през 2009г., скалите край Белоградчик и съседните села са наистина уникални (поне за страната), и разбира се привличат туристи (и фотографи) от цялата България. Преди около година и половина сгреших да дойда да ги видя по празници, след като посетих Копренските Водопади. Тогава нямах представа къде да отида да снимам, навсякъде имаше хора, а за да посетя крепостта с фотоапарата от мен поискаха десет лева. Но още от тогава планирах да се върна и да ги снимам като трябва, от добри позиции и по подходящо време.

100 000 пр.н.е

С последното нямах голям късмет. След като през деня обиколих по-голямата част на скалите край града (но не и селата), избрах места от които да снимам по залез и изгрев. Залезът мина на страхотно място (за композиции), но със скучно небе и без добри снимки. Макар че в града има куп хотели, избрах да нощувам в колата ми, все пак трябваше да снимам преди изгрев слънце (тоест да ставам към 4:50-5:00), а да се събудиш в колата за да излезеш да снимаш е много по-лесно от събуждаенто в топло и меко легло.

През по-голямата част на нощта не спираше да вали, а някъде над Миджур и старопланинското било редовно удряха мълнии.
Преди изгрев, когато вали и има мъгла, не е лесно да снимаш. Все пак нагласих статив и филтрите и започнах да снимам. След като на хоризонта се появиха леко червени цветове на изгряващото слънце, заваля със страшна сила. Успях да направя няколко снимки, които и видяхте тук.

Нямах време да наглася филтри правилно (използвах 3 стоп хард нейтрален градиент, който, като виждам сега, се оказа доста твърд за ситуацията). Но на 70-200 мм работата с филтри е по-трудна от 17-40мм, с които снимам обикновено. След като направих последната снимка и набързо се върнах в колата, една мълния удари на някъде 50-60 метра от мен. Изчаках още 40 мин, все пак исках да снимам скалите в мъгла, но времето не се оправи и реших да се прибирам.
Но първо посетих водопада Бела Вода до село Стакевци. Оставих колата в селото и за 35 мин минах 5 км до водопада, оказа се когато вали се ходи по-бързо ))) Тъй като тръгнах без статив, все пак не исках да съм жертва на пролетна мълния в балкана, не го снимах.
Като се връщах мислех че не успях да направя нито една снимка, но щом ги видях на монитора реших че все пак има няколко интересни. А „корицата“ на този фото-разказ изненадващо за мен се оказа доста популярна снимка из фотосайтовете, където качвам снимките ми.
Не обичам (мразя, и още как) да пътувам някъде далече като Белоградчик, все пак е 200км от София, и да се връщам без да съм направил интересен планински преход. Така че ако някой ден ще се върна в Белоградчик, ще го комбинирам с изкачване на някой граничен връх (Миджур).
Поне на връщане в София имах възможност да снимам гора в мъгла на Петрохан.

Тъй като все пак снимах повече, в пикаса качих повече снимки от тези дни: Белоградчик. (Там се намират и албуми със снимки от разни едно-дневни планински преходи, които правих без фотоапарат и снимах с телефон за архив)

4 Comments

  1. Posted май 30, 2011 at 20:14 | Permalink

    Снимките говорят повече от каквото и описание да бъде направено…

  2. tom
    Posted май 31, 2011 at 10:44 | Permalink

    До онзи водопад не знам дали ще можеш да слезеш докато е кална/валяло – бая стръмна и хлъзгава е пътеката.
    А похода до Миджур го организира чичата дето е техник в тв-кулата на Белоградчик. Обясняваше, че похода трябва да се съгласува със сърбите (на които предварително се пращат данните на туристите, и те ги одобряват) – може би качването е по-лесно ако се мине отчасти през Сърбия?
    Може ли да се качи изцяло от наша страна?

  3. Posted май 31, 2011 at 11:00 | Permalink

    tom, да това с разрешения за изкачване на върховете не е много удобно. Наскоро исках да се кача на Руй, а пък се оказа че трябва да пусна молба, да чакам и т.н. Някои дори казват че трябва да те придружава човек от гранична полиция, но не ми се вярва) Съща ситуация е с този дял на Стара Планина, Беласица и Славянка…
    До водопада стигнах, но не беше лесно)))

  4. tom
    Posted май 31, 2011 at 11:09 | Permalink

    Истина е значи за разрешителните..

    Не знам защо тука си качил само изгревно-залезни снимки. Сред онези в пикасата има доста приятни.

Post a Comment

Your email is never published nor shared.