Петрохански Проход

Пътувайки по Петроханския проход от Берковица за София на около 1200 метра влязох в гъста пролетна мъгла.

Това беше добър подарък на този прекалено разбит път на връщане от Белоградчик и като имаше възможност да спирам, веднага снимах мъгливата зелена гора.

Там където има място за спиране, има и горски тоалетни. Пътеките не водят до никъде, а баирите са стръмни и хлъзгави.

Още като за пръв излязох от колата в гъстата мъгла, веднага усетих силната миризма на бензин във въздуха.

В тази мъгла нямаше място за чист планински въздух.

Но пък дори в метри от асфалта гората изглеждаше приказно.

Само че преди всяка снимка трябваше да изчистя тревата от боклука.

Докато карах нагоре към Петрохан, представях си как ще тръгна в мъгла към Тодорини Кукли или към Ком и ще снимам гората в мъгла, с пътеки, див чесън, и какво ли не.

Но щом минах 1400 метра, мъглата остана надолу и над южната част на прохода беше слънчево и топло.

5 Comments

  1. NebeMore
    Posted май 28, 2011 at 00:14 | Permalink

    Mnogo mi haresvat tvoite tvorbi. Osobenno pyrvata snimka ot tazi seria taka me grabna, che veche njakolko pyti se vryshtam da ja gledam :) Tozi efekt dvijenieto na samata mygla li e ili njakakyv drug dvijesht se obekt?

  2. Posted май 28, 2011 at 07:15 | Permalink

    Очарована съм!

  3. Posted май 28, 2011 at 07:44 | Permalink

    NebeMore,

    това е камион) снимката е на 2 секунди и затова камионът изглежда по тоя начин.

    Катерина Жекова,

    мерси))

  4. Вили Конова
    Posted май 28, 2011 at 13:27 | Permalink

    Приказно!!!!

  5. Posted май 28, 2011 at 14:01 | Permalink

    еее, супер! много зелено, влажно и замечтаващо!

Post a Comment

Your email is never published nor shared.