Седемте Рилски Езера

Циркусът на Седемте Рилски Езера е едно от най-популярните планински дестинации в България. Но не мога да кажа че съм виждал много интересни снимки от тези места. Така че един септемврийски делничен ден реших да снимам залез на езеро Бъбрека, 5-то (ако се броят от най-ниското) езеро в циркуса, което се намира на височина 2282 м.
Тръгнах от Паничище, от където само за един час бях на х.Рилски Езера и след още 20 минути на х.Седемте Рилски Езера. Лифтът не работеше, и добре, от курорта до хижата няма много път. Смешното беше когато ми предложиха да се кача с кола до хижата. Да, сега срещу 10лв на човек могат да ви качат с джип до хижата, колкото абсурдно и да звучи това.

Вечер

Не очаквах че ще стигна толкова бързо от Паничище до хижата, и имах още доста време преди да снимам, така че след като се настаних направих обиколка на езерата и вече по залез бях на планираното място. За мен езеро Бъбрека е най-интересното и най-красивото езеро, точно него и исках да снимам. Максималната му дълбочина е 28 метра.

Обръщам фотоапарата само няколко сантимета и мога да снимам и другата гледка – към Рибното езеро, Трилистника и Близнака. Исках да намеря място от което връх Хайдута изглежда колоритно и прилича на игла, но и да се виждат поне три от езерата. Не ми трябваше много време да намеря това място, тъй като тази гледка има от пътеката край 6-ото езеро – Окото.

Планът ми беше да остана на това място за още час-два и да снимам нощно небе, като и нощната гледка към Бъбрека и Витоша. Но доста измръзнах още докато снимах по залез и реших да се връщам към хижата, с челна лампа. Обичам да ходя през нощта, така че 20-30 мин до хижата бяха лесни.

Нощ

Измръзнах допълнително за един час който прекарах край хижата и Рибното Езеро с нощни експерименти.

Нямах никакъв интерес да снимам на дълги експозиции, исках да хвана звездите такива, каквито са, така че снимах на ISO 2000 и максимум 30 секунди.

Сутрин

Сутрин намерих място от което да снимам Долното Езеро, което по изгрев се оказа неочаквано красиво.

Това място харесах още повече тъй като тук намерих много боровинки, закусвайки с които едва не изпуснах почервеняването на връх Хайдута за снимки на Рибното езеро.

Само един час след тази снимка вече бях в колата на паркинга на Паничище. До сега не бях ходил на езерата от този курорт (само през Мальовица) и не очаквах че са толкова близо. Не много приятно беше това, че по пътя от хижата до Паничище срещнах 4 джипа… по-добре да пускат лифт, от колкото коли.

Заповядайте в facebook групата ми, през която лесно ще можете да следите най-новите ми снимки, и да сваляте тапети за работния плот.

Ако харесахте тези снимки, може би ще ви бъде интересно да разгледате и:

Пролет в Рила

Зимна Мусала

Страшното Езеро

2 Comments

  1. Posted октомври 6, 2011 at 12:50 | Permalink

    Много хубави снимки и коментар едновременно – поглед на художник с фотоапарат.

  2. Posted октомври 23, 2011 at 21:38 | Permalink

    Мерси)))

Post a Comment

Your email is never published nor shared.