Централен Балкан. Козя Стена и Беклемето

Хижа Козя Стена се намира на около 2-3 часа път от проход Беклемето, поне така знаех когато реших да отида на тази хижа с нощувка след като големият октомврийски сняг малко се стопи и проходът беше почистен. Предишния ден прекарах на чудесната хижа Васильов, през деня хапнах в Троян и към 13:30 часа оставих колата в курорта Беклемето и тръгнах нагоре към билото и хижата. Ходенето до хижата никак не беше лесно. По летните пътеки имаше преспи сняг, на места до един метр дълбочина, а по зимната пътека трябваше да се качвам на всеки връх и да ходя по изненадващо опасния връх Козя Стена. Може би защото беше неочаквано и защото имаше сняг, но това място ми изглеждаше по-опасно от Кончето в Пирин. Също така по нито една от пътеките нямаше никакви следи, бях първият луд, който тръгна по билото след снеговалежите. Тук трябва да кажа че имам два чифта гети – едни купих преди 2 години и след това забравих какво е сняг в обувките и какво са мокри крака в планината. Другият чифт го купих миналата година когато започнах повече да ходя през зима и не ги ползвах, носих ги за всеки случай. Тези гети бяха на Ташев и този път в раницата имах само тях. Разбира се че след първа преспа краката ми бяха мокри. Стегнах ги максимално, но от тях нямаше никаква полза. Към 5 (това беше един от по-трудните ми преходи) бях на един връх между вр.Козя Стена и едноимената хижа. Гледах хижата и заснеженото било и не знаех, дали да продължавам и да остана на хижа с абсолютно мокри обувки или да се връщам и да се надявам че ще е имам късмет да снимам стадо коне, което видях през деня, по залез. След малка почивка в снега реших че много повече ми харесва вторият вариант – да се връщам. Това беше странен избор – все пак до хижата ми оставаха 30 минути, а връщане обратно – още 3 часа по билото и 40 минути по асфалт до колата.

Вечер край Козя Стена

В раницата ми винаги имам по няколко бройки от всяка дреха (плюс поне 8 тениски и 5-7 чифта чорапи), така че вече бях в сухи дрехи, единственото което липсваше бяха сухи обувки. Но постояно движех пръстите на краката в обувките и беше нормално. Плюс, все пак времето беше топло, така че не се безпокоих много за състоянието на краката ми. Хапнах от ябълките които имах в раницата благодарение на хижарката на х.Васильов и започнах да снимам.

Много се зарадвах че след околко 3 години снимане най-накрая срещнах стадо животни в Стара Планина при подходяща светлина и на красиво място.

Вече свикнах че за да направя красива снимка е по-добре да остана на едно място и да направя 50 кадъра, от които да избера 1-2 добри, от колкото да тичам от едно място до друго, да нащракам стотици снимки, от които няма да има и 1 от която да съм много доволен. Този път, обаче, забравих за това правило.

Сменях обективи и филтри през всеки няколко снимки и тичах хаотично от един кон към другия.

С телеобектив пак имах проблеми с правилен избор на филтри (няма да пиша за това каква драстична разлика има между 3 и 2 стопа в твърди неутрални градиентни на 70-200мм) и се отказах и смених обективите пак.

Балкански Кон

Изненадващо с широк обектив успях да направя по-добри снимки на коне по залез. Намерих двама, които не бяха много против това да ги снимам и позираха на най-красивите места.

Старопланински Кон

Дори и с този обикновен залез, все пак получих голямо удоволствие от тази фотосесия с Централнобалкански коне. И забравих че краката ми бяха мокри и че имах още поне 2 часа нощно ходене.

Добре Дошли в Централен Балкан

От мястото на което снимах имаше страхотна гледка, чак до Рила, където добре се вижда и първенецът на Балкана – връх Мусала.

Планините на България

Нощ на Беклемето

Когато вървях по челник обратно към курорта Беклемето, не знаех какво ще правя. Дали да нощувам в колата ми до паметника, да нощувам в някакъв хотел в курорта или пък да се връщам в София. Избрах втория вариант тъй като цена за нощувка в един от хотелчета беше само малко по-висока от тези по хижите. След като се настаних реших да се връна нагоре към паметника – този път с кола и сухи обувки. След общо 8 часа ходене бях изморен, но желанието да снимам Арката през нощта беше по-силно от измора.

Сутрин на Беклемето

Сутрин исках да се кача на първия връх край прохода и да снимам най-красивото било на Стара Планина – от Беклемето до Ботев (като на снимката, която качвам като тапет в края на този пътепис).

Но сутрин билото и проходът бяха скрити в мъгла и трябваше да импровизирам и да снимам край пътя, където почти няма места за добри композиции.

Нагоре на прохода духаше толкова силен вятър, ми беше трудно да отворя врата на колата. Билото беше в мъгла и още повече се зарадвах че предишния ден се отказах от х.Козя Стена и се върнах на Беклемето. Никак не бих искал да съм на връх Козя Стена при този силен вятър.

Централнобалканското ми приключение продължи в резерват Стара Река, където обърканите сезони не ми дадоха възможност да направя красиви есенни снимки.

Ако някой иска да има тапет с гледка към билото на Централен Балкан от Беклемето до вр.Ботев, можете да го изтеглите от тук:

Тапет: Централен Балкан 1600 x 1067 px

В албума в Пикаса качих повече снимки (тоест туристически и други, не най-интересните, като тук).

Заповядайте в facebook групата ми, през която лесно ще можете да гледате най-новите ми снимки.

5 Comments

  1. Posted октомври 30, 2011 at 14:46 | Permalink

    Колата къде я остави предния ден…до табелите за х. Козя стена и х. Ехо, т.е. на най-високата точка на пътя, или долу до хотела. Питам те, защото аз лично се страхувам да я оставям там. Де да знам нощем какво може да и се случи, макар че миналата година на нац. среща на „планинари.орг“ всички ги бяха оставили там. Само аз като идиот трамбовах до хотела надолу.

  2. Posted октомври 30, 2011 at 15:03 | Permalink

    Явор Митев, оставих я в курортната част, тоест до хотелите. Дори я паркирах край най-долния хотел )) Така че от там до най-горната част на прохода вървях 1 час. Но когато снимах на Беклемето през ноща, на паркинга до паметника имаше паркирани 3 коли. Така че някои хора ги оставят там, аз не исках да го правя.

  3. Анонимен
    Posted ноември 7, 2011 at 22:05 | Permalink

    tova e ;oiat BALKAN

  4. Тошето
    Posted ноември 17, 2011 at 12:30 | Permalink

    Колеги, лично аз моята кола си я оставям пред хотел Сима и никога не съм имал проблеми.

  5. иван иванов
    Posted декември 27, 2013 at 14:57 | Permalink

    Здравейте,
    Може ли някойда ми каже може ли за ден да се отиде от паметника Беклемето до връх Козя стена и обратно до паметника

Post a Comment

Your email is never published nor shared.