Седемте Зимни Езера

Когато в прогноза за времето на сайта на ПСС пише че в юго-западна България ще има облачност до около 1600 метра височина – за мен това означава само едно – трябва да побързам някъде в планина над 1700 метра. Този ден избрах Седемте Рилски Езера защото са много близо и защото още не съм ги виждал със снежна покривка. За разлика от септемврийското ми посещение на езерата, този път реших да нощувам на новата хижа-хотел, тъй като от тук има по добра гледка за утринни снимки на Стара Планина и Витоша.

Вечер на Езеро Окото

След като се настаних на хижата, тръгнах нагоре, без да имам идея какво точно искам да снимам.

Пътека от езеро Бъбрека нагоре беше доста заледена, но все пак се качих до езеро Окото, от където вече имах гледка към морето от облаци и езерата на Рила.

Този ден снимането беше трудно не само защото бях в обувки в които ходя през лято, но и защото трябваше да направя избор какво да снимам между 3 варианта, всеки от които беше много интересен. 1) лед на Рибното езеро и Трилистника с гледка към Хармията, 2) море от облаци, което най-добре се виждаше от хижата или 3) Бъбрека и Трите Езера от Окото. Като виждате избрах третия вариант.

За съжаление този ден хоризонтът не почервеня толкова, колкото бих искал, но с ниските облаци, които скриваха всичко под 1500 метра, гледката отгоре все пак беше прекалено красива.

Вече когато реших да слагам филтрите и фотоапарат в чантата, видях как хоризонтът на юго-изток почервеня, а с него и върховете в тази част на Рила. Много обичам как понякога природа прави подобни подаръци, когато вече мислиш че време за снимки свърши.

Побързах надолу по ледената пътека, но щом бях край Бъбрека, от където връх Хармията изглежда по-впечатляващо, моментът вече мина, а аз трябваше да намеря туристическата ми раница с бутилка замръзнала вода, които оставих някъде край езерото. А след това имах още някъде 20-30 минути нощно ходене до хижата.

Сутрин край хижа Рилски Езера

Цяла нощ мислех как ще снимам морето от облаци по изгрев. Очаквах че през нощта морето ще се качи още по-близо към хижата, и представях какви снимки ще мога да направя. Но когато към 6 излязох от хижата и видях светлините на села Говедарци и Маджаре в низината, бях много разочарован. Все още беше доста тъмно и с очите ми не виждах дали има поне някаква мъгла. В тази ситуация високо ISO помага, и на 12 800 направих няколко тест снимки в различни посоки и видях че морето го има, макар че с по-ниско ниво от предишния ден ))). Качих се малко над хижата, и чаках първите цветове на изгрева.

Сутрин морето скриваше всичко между Рила и Стара Планина, и изгеждаше сякаш планините са много близо.

Но от езерата до връх Ботев в НП Централен Балкан има поне 140км.

100км на запад от връх Ботев и цветовете на хоризонта по изгрев се променят от оранжево-жълти до леко лилави, розови. Този ден връх Мургаш в Софийска Стара Планина се превърна в остров.

Не знам от колко време мечтах да посрещна изгрев над облаци.

На северо-запад е Витоша. Но тук морето спира по билото на планина Верила.

В албум в Пикаса има и всякакви други снимки от този ден.

Видео от това утро.

Заповядайте в facebook групата ми, през която лесно ще можете да гледате най-новите ми снимки.

2 Comments

  1. Бате Борко
    Posted декември 1, 2011 at 08:39 | Permalink

    Хубави!
    Това боботене при замръзването на езерата е много интересно!

  2. Posted декември 9, 2011 at 13:19 | Permalink

    Еее Павка, браво. На една от снимките ясно личи големият Купен, Амбарица (Левски) и Ботев връх. Сигурно е било страхотно, поздрави :).

Post a Comment

Your email is never published nor shared.