2011


Реших да напиша няколко мисли за изминалата година. Мислех да направя списък с любимите ми снимки на годината, но не се оказа лесно, така че просто ще напиша за това, което видях и снимах през 2011.

Фото-годината започна още на Първи Януари с разходка от Свети Влас до нос Емине, но тази година разбрах, че е по-добре да публикувам само най-интересното, така че имах фотосесии без интересни фоторезултати. Но вече на 7ми Януари направих една снимка до буните на Ахелой, снимка, която така и остана най-любимата ми от тази година. И в списъка ми с най-добрите ми снимки конкурира с Новоднението.

През Януари успях да осъществя мечтата ми да снимам изгрев на най-високия връх на Балканския Полуостров – връх Мусала.

А след това мръзнах и в заслон Орлово Гнездо в Централен Балкан, в един от най-студените дни на годината.

Опитах се да се кача на връх Ботев, но по време на прехода разбрах че няма да успея да стигна до върха преди залез и останах да снимам някъде под връх Жълтец.

През Февруари продължих със снимането на магистрала Хемус (и малко Струма). Намерих нови места за снимки на мостове на красивата планинска магистрала, които могат да се видят в галериите ми във фликр и на сайта ми.

През март обикалях в Стара Планина без фотоапарат, а след това се надявах да снимам странджанска пролет. Оказа се че беше рано, но снимах красивите скали на ЗМ Силистар и устието на река Велека

През май имах изненадваща, а от това и още по-приятна фотосесия с пролетни ниви някъде край Чирпан.

Нощувка в кола в Белоградчик беше правилно решение, тъй като когато по изгрев спря да вали за няколко минути, успях да снимам прочутите Белоградчишки Скали.

А на път обратно през Петроханския Проход попаднах в приказна мъгла с мириc на бензин.

Която имах възможност пак да снимам в горите на централна Стара Планина няколоко дена след това. Този път с чист планински въздух.

В началото на юни посрещнах пролет в Рила, където снегът се стопи и пътеките се превърнаха в реки.

През сезона на лавандула бях край село Бата, където има най-красивите лавандулови поля.

През лято нямах голям ентузиазъм да снимам, някаква фото-депресия, която започна още през пролетта, продължи и през най-горещите месеци на годината, но все пак извадих фотоапарат за да рисувам с вълни по време на една лятна буря край Свети Влас.

И да снимам един от най-красивите носове по Българското Черноморие – Мона Петра.

През юли имах проблеми с ахилесовото сухожилие (едва не го скъсах) на десния крак, почти 2 месеца не снимах нищо, което за мен е анти-рекорд. В последните дни на Август обиколих Северното Черноморие и скалната арка на Тюленово, която исках да снимам от доста време.

Фото-депресията мина, вече нямах проблеми със сухожилието и през септември пак започнах да снимам сериозно по планините. Посрещнах изгрев на най-опасната седловина в Пирин – Кончето.

Нощувах с мишока на заслон Страшното Езеро в Рила.

Хапвах боровинки на Седемте Рилски Езера.

И мръзнах край Тевно Езеро в Пирин.

Опитах се да нощувам в палатка край Муратово Езеро, но посред нощ разбрах че ще умра от студ и се прибрах.

Някъде между тези преходи празнувах рождения ден на НП Централен Балкан в Рибарица с мини-преход през резерват Боатин, а след това снимах пресъхналия водопад Скока край Тетевен.

А след приключения на Тевно Езеро отскочих и до красивия Мелник, в който се влюбих от пръв поглед.

През Октомври търсих есен в Южна Витоша край язовир Студена

…и в Стара Планина край хижа Васильов.

Снимах коне по залез край Козя Стена и нощ на Беклемето…

…а на следващия ден търсих поне едно есенно кътче в резерват Стара Река.

Но Антонският Водопад компенсира липсата на красива есен край Стара Река.

Само през ноември открих приказна есен в Етрополския Балкан

…и Витоша, където за пореден път снимах край Владайската Река.

След първия сняг се завърнах на Седемте Рилски Езера, където мръзнах, снимайки снежна Рила и море от облаци.

Направих една голяма (за един ден, като километри, с кола) обиколка в Средна Гора, където намерих едно красиво парче есенна гора край язовир Душанци.

През декември, след 3 месеца планински снимки, любовтта ми към морски пейзажи се завърна. И снимах вече познатите места (Несебър, Равда, Ахелой, Поморие и Бургас), за които все още не съм писал в този блог (но пусках снимки в групата ми в фейсбук).

Също така хванах един много красив залез на Поморийското Езеро.

В края на декември два пъти се качвах на Витоша, един път за да снимам столицата от Копитото, а друг път за да снимам над океана от облаци.

Фото-Годината преключи във Врачанския Балкан, където снимах предпоследния изгрев на 2011.

Като цяло съм доволен от 2011. Посетих и снимах много от местата, които мечтаех да снимам от доста време, участвах в интересни фото-проекти и се запознах с най-добрите Български фотографи-пейзажисти. През август открих група в Фейсбук, което се оказа доста интересно и се превърна в доста удобен начин за споделяне на снимки (препоръчвам го на всички фотографи). Също така през май купих филтри на Lee, които са много по-добри от Hitech и позволяват да правя по-реалистични снимки с по-приятни цветове. Не знам дали ще имам по-продуктивна година от 2011, но се надявам че и през 2012 ще имам възможност да снимам толкова, все пак имам доста фото-планове. Но тази година сигурно ще пиша още по-малко в този блог.

4 Comments

  1. Posted януари 4, 2012 at 08:38 | Permalink

    Продължавай смело напред!

  2. Калин
    Posted януари 4, 2012 at 16:20 | Permalink

    Благодарим ти от сърце! Бъди здрав!

  3. Posted февруари 24, 2012 at 13:36 | Permalink

    Отдавна следя блога ти без да съм се включвал, но мисля, че е време да те поздравя! Твоите снимки и още на няколко автора ме зареждат и вдъхновяват!
    бъди здрав и продължавай все така!
    А може и някога да се засечем някъде :)

  4. Зорница
    Posted октомври 27, 2012 at 20:43 | Permalink

    Снимките са невероятни! Един свят колкото реален,толкова и непостижимо красив. Бъди здрав и продължавай!

Post a Comment

Your email is never published nor shared.