Калиакра и Камен Бряг

В колекцията ми на морски пейзажи липсват снимки на красиви места от Северното Черноморие, а в тази част на страната има страхотни места – Каварна, Яйлата, Калиакра, Тюленово и Камен Бряг. Наистина ги обичам, и докато любимите ми места от Южното Черноморие (Синеморец – Резово) имат красиви природни места, те не са толкова интересни исторически. На север се намират и крепости (част от които все още се личат), къщи-пещери и скални гробници.

В начало на май реших да ги обиколя и да снимам. Разбира се че правилото „колкото по-далече пътувам – толкова по-лоши са условия за фотография“ се потвърди и през цялото време почти не исках да вадя фотоапарат от раница.

През деня обиколих куп места, повечето от които посешавах и преди. Нос Чиракман и крепост на него до Каварна (уф, не съм ходил по планини от 3 месеца и да се кача на този нос/връх по стръмна пътека в жега не ми беше лесно), минах от Болата до Русалка, и от Яйлата до Русалка и вече по залез бях на нос Калиакра.

Планът ми за снимки беше по-различен от това, което се получи – исках да съм на Яйлата по време на залеза, но когато разбрах че залезът няма да е интересен отидох на Калиакра, където поне има гледка в посока на залязващо слънце. Много пъти посещавах нос Калиакра през лято, когато има много туристи и сергии с различни туристически стоки и честно казано не обичах мястото кой знае колко (съща ситуация със 90% от „100-те Национални Туристически Обекти“). Но да бъда сам на това красиво място по залез и през нощта е напълно различно и разбира се много по-приятно.

Когато пътувах към Северното Черноморие си мислех че дори да няма облаци – поне ше мога да снимам ветрогенератори, от които все още нямам добри снимки (това не се промени). Но този ден имах двойна липса на фото-късмет – през целия ден беше толкова горещо и тихо, че ветрогенераторите стояха без движение, а залезът мина бързо и без наситени цветове по хоризонта.

След това паркирах в полето под ветрогенераторите (където мислех да нощувам) за да ги снимам със звездно небе през нощта. Но какво се случи? Пак нямах късмет) Изведнъж стана облачно и макар че чаках до 2 през нощта, времето не се промени. Тогава се върнах в Камен Бряг, където спах в колата ми точно 2 часа и половина, преди да се събудя с първи цветове на изгряващо слънце. През нощта паркирах някъде в поле край морето и не знаех какво има наоколо, добре че по изгрев намерих това място с пътека към морето, а не снимах само от високо.

Гледам снимките и разбирам че на снимките на това място мащабът наистина се губи. Брегът от Калиакра до нос Шабла е доста впечатляващ и висок и със сигурност ще се връщам да го снимам още много пъти, но ще чакам по-динамично време.

Хубавото от тези дни беше че обиколих пеша много от любимите ми места, обичам да правя дълги морски разходки (Синеморец – Резово, Камчия – Галата, Обзор – нос Емине, нос Емине – Свети Влас), и на Север щеше да бъде супер ако имаше начин да мина от Калиакра до Тюленово, но има прекалено много забранени за влизане места (не толкова резерват, колкото Русалка).

One Comment

  1. Мартин
    Posted май 8, 2012 at 21:05 | Permalink

    Знам какво е да пътуваш много километри и да случиш на „кофти“ време.
    Въпреки всичко кадрите са хубави !

Post a Comment

Your email is never published nor shared.