Искърски Пролом. Бов и Лакатник

Най-първите ми фото-преходи и разходки минаха по красивите села, върхове и скали на Искърското Дефиле. За половин – един час от София за само 3-4 лева стигах до Лакатник, Бов и други изходни точки по реката. Казвам го сякаш беше отдавна, но това беше само преди няколко години – през 2008-2009.
Сега пък пътувам далече, търся нещо ново, а най-любимото и красиво все пак е по вече добре познатите места. Може да звучи абсурдно, но за да направя горната снимка (тоест да снимам село Гара Бов по залез или изгрев) съм идвал на това място 4 пъти през последните 2 години. И всеки път нямах късмет. Този път по залез успях да направя тази снимка, което е много близо до това, което исках.

След село Заселе (любимото) отидох до Лакатник. Този път по странен за мен начин – качих се с кола през махала на Миланово чак към паметника. Стигнах нагоре когато вече беше тъмно, но в почивен ден имаше много хора с коли. Останах за нощувка в колата. Когато има избор палатка или кола – избирам първото. И правилно направих, тъй като към 2 се събудих от мълнии които бляскаха наоколо. Нямаше силен порой, но светкавиците удряха всеки няколко минути, и то много близо (тоест не за снимки). Излязох от колата към 4, луната вече светеше и реших да пробвам с нощни снимки. След куп снимки останах с горната – на село Лакатник, махала Липа на Заноге и светлината от София. Направих два кадъра – един на 321 сек (14mm, f2.8, ISO 800) и другия на 30 сек при същите условия. Вторият кадър беше за селото, защото иначе светлините прегарят при толкова дълга експозиция.

В посока на изгрева нямаше нито един облак, така планът ми да снимам от други позиции се промени и останах почти на същото място.

Гледам горната снимка и не мога да разбера дали харесвам как стоят облаците, или не. Истината е че сложих само един 2-стоп хард филтър на Lee, който изобщо не добавя допълнителни цветове, но ако не ги видях тези облаци с очите ми, а видях само снимката, може би щях да помисля че нещо тук не точно истинско.

Имах късмет – точно когато в небето имаше най-наситени цветове, от Своге, бавно покрай реката, идваше мъгла. Но от горната част на Лакатнишките Скали няма голям избор на гледки освен основната, и повечето снимки са почти еднакви. Качвам долната снимка, която е направена след изгрев, за да покажа по какъв интересен начин мъглата се движеше по пролома.

Също така исках да снимам 3 водопада – Бовска Скакля, Добравишка Скакля и Котлите край Годеч, но нямах никакъв късмет (в последните два дори нямаше вода).

Post a Comment

Your email is never published nor shared.