Централен Балкан. Ехо и Козя Стена

В низините е жега, а на връх Юмрука в Централен Балкан духа силен вятър. Добре че в последния момент реших да сложа топло яке в раницата, преди да тръгна по дългия маршрут от Рибарица за хижа Ехо. Вятър духа, а аз бързо се местя от един камък към другия за да намеря най-добра позиция за снимки на любимата извивка на планината. Щом слънцето се скрива, пейзажът се променя…със слънце в кадъра е позитивно и пролетно, а без – странно тъжно.

Пейките край хижа Ехо са уютно място за вечеря и разглеждане на звездно небе. Тук трябва да рекламирам две android програми SkySafari & Google Sky Map. С тях можеш да прекараш цяла нощ под небето разглеждайки звезди, съзвездия и планети. Но защо само да гледам звездите, когато мога да ги снимам? Така към 12:30 бях до параклиса Св.Троица край връх Юмрука, където около половин час експериментирах с нощна фотография и чаках Млечният Път да се появи в небето в подходящо място за композиции. Включих фенерче на телефона и го сложих в параклиса защото исках кръстът да се вижда, светнах със челник за няколко секунди, снимах за 43 сек (при ISO 2500, f2.8, 14mm) и получих долната снимка.

Летни нощи са толкова къси, че планински фото-преходи означават 3-4 часа сън през нощта. Заспах към 2, а вече в 5 трябваше да съм на Кавладан готов за посрещане на новия ден. Безоблачно време не е голям приятел за пейзажна фотография, но все пак има предимства. Едното от тях вече видяхте със нощно небе, а другото е приятно почервеняване на върховете с първи лъчи на деня. Този момент е страшно къс. Минута преди долната снимка Вежен все още беше зелен, а минута след снимката е вече жълт.

Фото-приключението ми тябваше да продължи на хижа Козя Стена. До нея от Ехо има само два часа път, лесен и приятен преход. Но защо да бързам? На Ехо има интернет (21 век!, интернет по хижи!), храна, уютно лего, а аз имам още 14 часа (!!!) преди да мога да снимам пак. Така че след изгрева се върнах в леглото и спах до 11 )))

Хижа Козя Стена се оказа много приятна хижа със страхотен нов хижар. Макар че е много голяма и прилича на планински хотел, е сред най-уютните в които съм бил (все пак можеш да спиш сам в отделна стая). Край нея – килим от цветя/билки, чай от които се предлага в хижата.

Вторият изгрев мина без интересни снимки. На връщане срещнах не само тази гладна сърна (кошута?), но и група френски туристи, обикалящи Централен Балкан. А когато вече бях на горещия асфалтов път за Рибарица и слънцето печеше, за пореден път разбрах колко е хубаво на планина;)

Повечето снимки могат да се видят в по-голям размер в галерията.

14 Comments

  1. Ирина
    Posted юни 22, 2012 at 22:17 | Permalink

    Еййй, това с параклиса много добре се е получило!

  2. Posted юни 23, 2012 at 00:11 | Permalink

    Мечта ми е да отида по тази част на Балкана. Прекрасно е винаги по изгрев и залез. Благодаря ти, Павел, че сподели с нас изживяното. :)

  3. mnogotochie
    Posted юни 23, 2012 at 02:22 | Permalink

    Женският елен се нарича копута. Тоест съзрял индивид.

  4. Posted юни 23, 2012 at 11:58 | Permalink

    Ирина, Silv,

    Благодаря ви! :)

    mnogotochie,

    знам че има елени, сърни, кошути и т.н., но не знам каква е визуална разликата между тях)))

  5. Posted юни 25, 2012 at 09:05 | Permalink

    Браво на теб, нощната с параклиса е много красива, а и си хванал цветята в най-свежата им форма. Прекрасни кадри, поздрави! Ние ходихме до Сухото пръскало преди седмица. Там имаше много странни цветя, не бях срещал такива досега!

  6. Posted юни 25, 2012 at 13:54 | Permalink

    Martin, Благодаря ) Да сега цветя има навсякъде в Стара Планина, край Козя Стена си е направо килим от най-различни цветове.

  7. Антон
    Posted юни 25, 2012 at 15:57 | Permalink

    Здравей, Павел! Понеже отдавна ти гледам снимките (веднъж се засякохме за кратко през зимата под вр.Мусала) онзи ден си мислех за теб като се качвах от х. Вада към вр. Зекирица, но не по маркирания маршрут, а малко преди хижата, като се идва от Гюлечица вдясно има един черен път и по него през невероятни поляни се стига до Зекирица. Та бях на Зекирица малко преди изгрев и оттам панорамата към Мальовишкото било и Седемте езера е страшна. Помислих си, че ако си там би направил много хубави снимки на червеното било. Минавал ли си от там?

  8. Posted юни 25, 2012 at 15:57 | Permalink

    БРАВО!!! Нощната и на мен е фаворит, въпреки, че и другите са страхотни. Още не съм ходил там, но тази година ще е със сигурност!

  9. Posted юни 25, 2012 at 16:04 | Permalink

    Антон,

    помня те от Мусала, да, това беше единственото ми зимно изкачване на първенеца на Рила до сега.
    Мерси за препоръката. Сега чакам в Рила да стане по-зелено и имам идеи за места които искам да снимам и къде да нощувам в палатка, надявам се че ще успея да снимам това, което искам. Ще видя и това мято, за което говориш, не го познавам. На карта изглежда далече от езерата, но ако е достатъчно висок този връх и се виждат езерата, може да е интересно :)))

    Бисер,

    обичам нощни, но с тях е най-трудно. Все пак трябва и интересно място, не само звезди. Доста чакане и тест кадри трябват в този жанр )) На Ехо е чудно, макар че път Рибарица – Остриките не е много приятен в жега.

  10. Йоанна
    Posted юни 29, 2012 at 15:57 | Permalink

    Отново страхотни снимки, особено тази на параклиса. Радвам се, че показваш красотата на България, заради тови блог с една група приятели открихме красотата на селцата около Лакатник и Гара Бов :)))

  11. Posted юни 30, 2012 at 14:51 | Permalink

    Йоанна, Благодаря! :) а Искърското дефиле е чудесно място, и има много варианти за интересни маршрути от Владо Тричков чак до края на дефилето 😉

  12. Коста Маринов
    Posted юли 31, 2012 at 18:38 | Permalink

    Всичко което твориш е прекрасно, Павел.Отдавна следя и твойте публикаций в Panoramio където и аз публикувам.Знам какво хубаво нещо е да снимаш и как трепва сърцето когато си уловил нещо красиво и съваршено защото и аз снимам от 40 години.
    Поздрави!

  13. Posted юли 31, 2012 at 21:01 | Permalink

    Коста Маринов,
    Благодаря! :)) надявам се и аз да имам възможност да снимам толкова време!

  14. Posted май 8, 2013 at 13:27 | Permalink

    Преди много години от мястото на параклиса падна едно момче. Името му вече не помня, но се скъсахме да го търсим нея вечер.
    Спасителите го намериха по-късно в пропастта.

    Снимките ти са много хубави, поздравления!

Post a Comment

Your email is never published nor shared.