Рила. Мальовица и Орловец

Сега по високите планини на България е някакъв междинен сезон – вече няма красиви килими от минзухари в снега, но още не е зелено и няма летни цветя. Но за разнообразие реших да се кача на връх Мальовица, по залез да снимам Орловец от Втората Тераса, а по изгрев – Мальовица от едноименната хижа.

Пътеката нагоре се превърна в река и ако бях без статив – ходенето щеше да е много трудно: имаш статив – щеки не ти трябват. Ако залезът беше облачен, може би щях да остана да го снимам и от върха, но добре че не го направих – връх Орловец почервеня страшно приятно с последните лъчи на залязващо слънце и Втората Тераса беше подходяща за снимки. Минзухарите които виждате на долната снимка са единствените, които видях този ден и вече не изглеждат впечатляващо.

Не обичам вертикални снимки, никога не ги обичах много и дори ми изглеждат като мързелив начин на снимане на пейзажи. Може би това е защото 95% от снимките ми гледам на компютър, но по принцип отпечатани вертикални кадри изглеждат добре на стена. Опитах се да направя и „правилна“ – хоризонтална снимка в тези условия.

Връщайки се обратно още веднъж разбрах че решението да не оставам на Мальовица беше правилно – връщане на тъмно с челник по хлъзгавата пътека/река към хижата никак не е приятно. Големите кучета на хижата пак ме посрещнаха със страшен лай, но вече след няколко минути играх с тях)) Опитите за нощна фотография минаха без голям успех, а по изгрев бях на подходящо място и чаках как Мальовица посреща първата светлина от най-дългия ден на годината. Направих около 10на кадъра за 2 минути и по тях се вижда колко бързо минава този страхотн момент на „червените върхове“ (жалко че този момент не може да се снима през зима, когато изгряващо слънце не боядисва Мальовица в червено).

За разлика от червения момент, оранжевата част на изгрева е по-дълга и успях да стигна до реката за да направя още снимки.

Ако обувките ми останаха сухи след тези две фотосесии, сигурно щях да се кача на Мальовица още веднъж, но не го направих и ще чакам още няколко седмици за следващата разходка в Рила, когато тя ще бъде зелена и не толкова мокра (тоест по-удобна за палатка).

8 Comments

  1. Posted септември 20, 2012 at 18:36 | Permalink

    Не си качвал нищо ново отдавна.. хайде, време е 😉

  2. Posted септември 20, 2012 at 19:13 | Permalink

    трябва ) вече забравих как се държи фотоапарт и как се снима )

  3. Posted септември 26, 2012 at 23:01 | Permalink

    Трябва, трябва.Дай поне топ 8 да видим :)

  4. Posted септември 27, 2012 at 10:46 | Permalink

    :) написах малко за 8 любимите ми снимки, но после реших да махна тоя пост.

    ако пък ти е интересно, ето са любимите ми снимки:
    1. http://raskoll.com/peizazhibg1/zimno-more/?lang=bg
    2. http://raskoll.com/peizazhibg/navodnenie/?lang=bg
    3. http://raskoll.com/morski_peizazhi/yanuarsko-more/?lang=bg

    4. http://raskoll.com/peizazhibg/spyasht_gigant/?lang=bg
    5. http://raskoll.com/peizazhibg/lavandulov-zalez/?lang=bg
    6. http://raskoll.com/peizahi2bg/sturin-beglik/?lang=bg
    7. http://raskoll.com/morski-peizazhi1/sinya-nosht/?lang=bg
    8. http://raskoll.com/morski_peizazhi/june-zalez/?lang=bg

    :) те са любими защото мисля че да се направят пак същите, от мен или някой друг, никак няма да е лесно. тоест имах голям късмет със времето.

  5. Posted октомври 2, 2012 at 12:46 | Permalink

    Страхотни са!Мисля че трябва да направиш публикацията.Снимките го заслужават.

  6. Posted ноември 19, 2012 at 09:26 | Permalink

    Честит рожден ден Павел!С пожелание за здраве и хубави моменти!

  7. Posted ноември 19, 2012 at 20:59 | Permalink

    Благодаря, но моят Рожден ден е през май :) а Рожден ден на този блог е 23ти Ноември :)

  8. Posted ноември 19, 2012 at 22:33 | Permalink

    Мали голем съм тапак :) Аз във Facebook видях, ма то било за един друг Павел.Името му е Павел Проданов, доста близко до твоето и аз чел-недочел :)

Post a Comment

Your email is never published nor shared.