Пейзажи от 2012

Много странно мина втората половина на фотогодина 2012. Почти не снимах, но това не означава че забравих за пейзажна фотография. Напротив, редовно имах планове какво и къде да снимам, но те така и останаха планове. И така идеята да не снимам през летни месеци се превърна в половин година с много малко нови фотографии, нещо което е абсурдно за мен.

След като започнах лято с интензивно ходене и снимане в Стара Планина и Рила, ентузиазмът се загуби някъде в Рила под Вазов връх, където и направих последната ми интересна планинска снимка на годината. С тази снимка, а по-точно с този малък преход, разбрах че едва ли ще снимам в жегите на юли и август, когато по планините има прекалено много туристи за да ми е приятно там (сещам се за август 2009, когато чаках доста време под връх Вихрен докато група от 60 човека бавно вървеше по единствената пътека нагоре…). Този ден спах в старата хижа 7те Рилски Езера, което означаваше че след фотосесията на Вазов връх с гледка към билото на Рила и Урдиния Циркус ме чакаше около един час нощно ходене покрай езерата. Когато си в планината почти винаги има дилема къде точно да снимаш, в коя посока. Избрах Вазов връх защото от доста време мислех за него, но пък над 7те Рилски Езера имаше страхотни облаци по залез, но аз бях на това място…

Юли е месец със задължителни фотосесии на лавандула. И докато през миналите години ви показвах малки непознати лавандулови поля, тази година като луд обикалях прочутите поля в Розовата Долина с цел да намеря най-красивите и да не бъда глобен 50 лв за влизане в частна собственост (такива табели наистина има по плантации с лавандула край Търничени).

На следващия ден се качвах и до хижа Рай с нощувка (за втори път това лято), но без много интересен фото-резултат (за пореден път).

В начало на есента се върнах до язовир Пчелина с цел да подновя старата ми снимка от това място. Тази година не съм виждал много снимки от този язовир, който е със сигурност в топ 3 най-снимани места в България от любители на пейзажна фотография. Имах голям късмет с времето и залеза, дори не останах за нощувка защото направих такава снимка, която исках.

Няколко дена преди това пък прекарах една от най-инетересните нощи на моя живот. Случи се в Тетевен в заслона Опасният Зъб, където нощувах за да снимам този любим град през нощта при лунна светлина. Ще започна с това, че за изкачване до заслона ми трябваше 3 часа вместо 40 минути )) Защо? Защото 3 пъти бърках пътеката и извървях поне 5 пъти повече от необходимото. Звучи абсурдно, но успях да тръгна по няколко грешни пътеки, и когато се връщах обратно… пак избирах грешна! В крайна сметка намерих официалната пътека и с последни сили бях нагоре, само да бъда разочарован от състояние на заслона, но не и от гледката към Тетевен. В къщурката липсваха двата прозореца и вратата. Но поне имаше две пейки, които и бяха моето легло тази нощ. След скучния залез и посрещане на лунен изгрев (за втори път тази година след Резово), запалих огън в барбекюто, пуснах първия епизод на новия сезон на Dexter и Homeland на таблета, а след това, някъде към 3 през нощта имах най-подходящи условия за нощни снимки и само лай на тетевенски кучета ме връщаше в релаността. В планината беше тихо и слънчево, луната беше толкова ярка, че сигурно бих могъл да се кача на съседния връх без челник. С такава светлина само 10 минути експозиция бяха напълно достатъчни за фотография. Направих много снимки на Тетевен през различно време на нощта, но тази е най-интересна. Това беше третото ми посещение на любимия Тетевен тази година, с предишните два опита да снимам от връх Бабинци и Червен нямах никакъв късмет (което беше много характерно за тази фото-година като цяло).

Тук няма да публикувам морски снимки направени тази година, ще направя отделна тема в стила на Пейзажи от Черно Море …

… и продължавам с първия сняг и студ на Витоша.

Дърво от горната снимка е от любимата ми Януарска снимка: Студ

И няколко непубликувани Януарски снимки от зима край Алеко, когато пистите на работеха и беше тихо и спокойно, дори само на 5-10 минути от Алеко.

Преключвам със снимка от началото на Декември на платото с гледка към Камен Дел, където вече има достатъчно сняг за да потънеш поне половин метър…

Надявам се че още през Декември ще започна да публикувам тук по-редовно, ако не, има
моята facebook група, където не спирам да качвам снимки.

6 Comments

  1. Posted декември 15, 2012 at 17:09 | Permalink

    Чудесни снимки!Радвам се, че се завръщаш с пълна сила :)

  2. Posted декември 15, 2012 at 23:41 | Permalink

    Благодаря! :)) дори в панорамио поднових снимките ))) а ти правиш все по-добри по-добри снимки!

  3. Posted декември 16, 2012 at 18:26 | Permalink

    Разкошна селекция и истории зад снимките! Поздрави!

  4. Даниела Златкова
    Posted декември 16, 2012 at 22:18 | Permalink

    Хитричко! Някои от най-хубавите снимки виждам само тук. Прекрасни са. Аплодисменти. Доставих си голямо удоволствие да разглеждам и чета. Благодаря ти.

  5. Кръстина Димитрова П
    Posted декември 17, 2012 at 11:57 | Permalink

    Прекрасни снимки! Много живи, реални! Гледайки ги останах с чувството, че аз съм там и на живо преживявам тази красота! Благодаря, че ни правите съпричастни на преживяването си!!!

  6. Posted декември 18, 2012 at 18:50 | Permalink

    Благодаря на всички! :))

Post a Comment

Your email is never published nor shared.