Рибни Езера

Рибните Езера се намират в Средна Рила на територия на Природния Парк Рилски Манастир, защо тази част на планината не е включена в НП Рила, а в отделен парк аз не разбирам, но това не е важно, важното е че това е едно приятно място за летни снимки край езера. Ако не се притеснявате да потрошите колата, от местноста Тиха Рила до хижата има само един час ходене, аз, обаче, паркирах на Кирилова Поляна и така удъджих прехода ми с 2 часа по чакълен път, от който има страхотни гледки към билото на Рила с Мальовица, Орловец и т.н.

Първото и единственото ми фотопосещение на тези езера беше през август 2009 (колко бързо минаха тези 4 години!), така че време беше да ги видя пак, все пак надявам се че съм научил нещо ново във фотография през това време. Топъл юлски ден не ме изненада с никакви облаци и красив залез, така че оставах с класиката – върхове, боядисани първо в жълто…

… после в оранжево …

…и в крайна сметка в червено, благодарение на залязващото слънце.

И докато залезът не беше изненадващ, бях неприятно учуден от друго – комарите. Забравих че по това време на година езерата са пълни с тези насекоми и макар че бях само гост на тяхна територия, наложи ми се да убия (и дори случайно да изям) поне 20-25 от тях. Грешката беше моя (но пък и те биха могли да бъдат по гостоприемни) , защото дойдох да снимам по пуловер, така че бързо трябваше да се върна в бунгалото за да взема топло яке. По-добро да се изпотявам в топло яке, от колкото да ме хапят безбройните облаци от комари.

Но голямо количество красиви малки планински цветя си заслужаваха да бъда хапан от насекомите, имаш много зеленина и цвятя от най-различни цветове, много подходящо време за комерсиални снимки :))) Не толкова за художествени и оригинални нощни, защото при пълнолуние в небето почти не се виждат звезди.

По изгрев ме чакаше същата ситуация. Никакъв смисъл да се качвам на вр.Канарата за да снимам езерата от високо – нмаше нито облак и мързеливо обиколих горното Рибно езеро.

На път обратно стъпих неправилно на левия крак, което доведе до болки в глезена при всяка стъпка. Така вървях разстояние, което взех за 30 минути на изкачване, за 90 минути на връщане. Добре че имах късмет – хижарите пътуваха към Кирилова Поляна с тяхна кола и така си спестих неприятно ходене и дадох на глезена ми да почине, за да бъде готов за следващи приключения (макар че сега като пиша това, той все още малко боли).

One Comment

  1. Posted септември 2, 2014 at 14:31 | Permalink

    Няколко пъти съм хорил там, неземна красота. Като цяло цялата Рила със всичките си езера е страхотна!

Post a Comment

Your email is never published nor shared.